Определение № 4006 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. Т., чрез процесуален представител, против Определение № 602/02.03.2026 г., постановено по адм. д. № 497/2025., по описа на Административен съд - Русе, с което е върната исковата му молба, насочена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе депозира писмен отговор с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно - за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Русе е върнал като недопустима исковата молба на Д. В. Т., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе, с която се иска присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 9 910 лв., произтичащи от: 1. заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за юрисконсулт във връзка с обжалване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 2. от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, и е прекратил производството по делото. От фактическа страна е установено, горепосоченият административен акт не е бил отменeн по съответния ред. Поради това съдът е приел, че не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на горното, съдът върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по делото. Определението е правилно като краен резултат. Правилно е счетен за недопустимо иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, за имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за юрисконсулт във връзка с обжалване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. В делото по оспорване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, ищецът е претендирал пред съответния административен съд присъждането на разноски. Съгласно постановеното решение, с което е била отхвърлена жалбата, административният съд е оставил без уважение направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143 АПК. Следователно съдът се е произнесъл по искането за присъждане на направени разноски по висящ процес, поради което присъждането им на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо. Първоинстанционният съд не е разграничил, че се касае за повече от един иска за обезщетение на неимуществени вреди. Такива се претендират не само от влязлата в сила ЗППАМ № 23-1085-000756 от 04.12.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе. С исковата молба са предявени и искове за обезщетение на неимуществени вреди, породени от незаконосъобразно задържане, обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР и конвоиране, произтичащи от Заповед за задържане на лице с рег. № 336зз-164/03.12.2023 г., Протокол за обиск от 03.12.2023 г. и Заповед за конвоиране № 67/03.12.2023 г., всички изрично посочени в исковата молба. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Процесуална предпоставка за допустимост на иска е предварителната отмяна на съответни акт, от който произтичат вредите. Относно иска за неимуществени вреди, нанесени от ЗППАМ, първоинстанционният съд правилно е установил, че абсолютна процесуална предпоставка за предяваване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е налице, тъй като ЗППАМ е потвърдена при съдебното обжалване. По отношение иска за неимуществени вреди, нанесени от задържане, обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР и конвоиране, произлизащи от незаконосъобразни Заповед за задържане на лице с рег. № 336зз-164/03.12.2023 г., Протокол за обиск от 03.12.2023 г. и Заповед за конвоиране № 67/03.12.2023 г., първоинстанционният съд е пропуснал да се мотивира. По делото няма представени доказателства съответните заповеди да са били оспорвани от ищеца като незаконосъобразни. Искът за обезщетение е недопустим, тъй като административните актове, от чието действие са настъпили твърдяните вреди за Д. В. Т., не са били отменени от горестоящия административен орган или от съда. Липсата на отменени административни актове и наличието на нарочен ред за присъждане на разноски в производството по обжалване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка налага извод за недопустимост на исковете, по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК, поради което първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. От страна на процесуалния представител на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230, 08 евро, равняващи се на 450 лева. Предвид фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия от ответника, настоящата инстанция намира, че 51, 13 евро, равняващи се на 100 лева е справедлив размер на разноските. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение