Решение № 254 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2009 г.

Решение № 254 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Плодове и зеленчуци" ЕООД - гр. Варна, допълнена с молба от 14.08.2009 г., срещу решение № 902 от 28.05.2009 г., постановено по адм. дело № 455 от 2008 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 03002629 от 05.11.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 954 от 09.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Варна, е отхвърлена жалбата на "Плодове и зеленчуци" ЕООД против ревизионен акт № 03002629 от 05.11.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 954 от 09.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 2166, 83 лв. по фактура № 117 от 28.11.2005 г., издадена от ЧЗП "Румяна Величкова", и за данъчния период 2004 г. е определен корпоративен данък в размер на 3324, 67 лева. За да постанови това решение, съдът е приел по отношение на доставката по фактура № 117 от 28.11.2005 г., че въпреки допуснатите процесуални нарушения в процедурата по чл. 32 от ДОПК при извършване на насрещната проверка на доставчика ЧЗП "Румяна Величкова" ревизиращият орган правилно е отказал правото на данъчен кредит, тъй като в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства относно реалното извършване на процесната доставка. По отношение на приложението на ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че правилно е определен корпоративен данък на "Плодове и зеленчуци" ЕООД за периода 2004 г., предвид събраните по делото доказателства, в това число и заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, подкрепящи извода, че продажбата на стоки от дружеството на "Пикадили" ООД през м. 12.2004 г. представлява търговия на едро и тази дейност не следва да се облага с окончателен (патентен) данък. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, и при законосъобразни правни изводи. При преценката на доказателствата по делото и на установените от тях факти административният съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните. Относно прилагането на ЗДДС: Настоящата касационна инстанция споделя изводите, направени от съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 2166, 83 лв. по фактура № 117 от 28.11.2005 г., издадена от ЧЗП "Румяна Величкова", с предмет на доставката "краставици". На първо място, правилна е преценката на съда относно правното значение на допуснатото от ревизиращия орган нарушение в процедурата по чл. 32 от ДОПК при извършването на насрещната проверка на доставчика ЧЗП "Румяна Величкова". Както правилно е приел съдът в мотивите на решението, допуснатото нарушение не е довело до незаконосъобразност на административния акт, предвид събраните по делото доказателства. Правилно в мотивите на решението първоинстанционният съд е достигнал до извода за липса на реалност на процесната доставка. Неоснователно е възражението на касатора, че не са направени констатации от данъчните органи относно липсата на реално осъществяване на доставката, а единствено за непредставяне на документи относно счетоводното начисляване на данъка. В мотивите на обжалваното решение правилно е посочено, което се установява и от материалите по делото, че още в ревизионния доклад подробно ревизиращият орган е посочил липсата на доказателства относно реалността на сделката, а съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Въпреки дадените от съда указания за това, че не са посочени доказателства относно правото на данъчен кредит, жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване, в което да установи положителния факт на реално извършена доставка, като негова е била доказателствената тежест за това с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който страната следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи настъпването на изгодни за себе си правни последици. Такова доказване в случая не е проведено. Жалбоподателят нито е представил, нито е поискал събирането на каквито и да било доказателства относно реалността на сделката в производството по обжалване на ревизионния акт по съдебен ред. От касатора в настоящото производство не са ангажирани доказателства относно прехвърляне на правото на собственост върху процесната стока, както и такива относно нейното транспортиране. Констатациите за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не са оборени и чрез заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като на вещото лице не са поставени задачи във връзка с реалността на доставката. Относно прилагането на ЗКПО: Правилно съдът е отхвърлил жалбата на "Плодове и зеленчуци" ЕООД срещу ревизионния акт в частта му относно определения за данъчния период 2004 г. корпоративен данък в размер на 3324, 67 лева. Основният спор между страните е бил за определянето на вида на извършваната от дружеството дейност - дали тя е "търговия на дребно" или "търговия на едро", както и дали правилно е определен корпоративен данък за процесния период. След анализ на представените по делото доказателства съдът е приел, че в ревизирания период дружеството е извършвало дейност, представляваща търговия на едро, която следва да бъде обложена с корпоративен данък. От материалите по делото е видно, че за процесната 2004 г. ревизираното лице е подало декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) за облагане с окончателен годишен (патентен) данък, като декларацията е подадена при започване на дейността от "Плодове и зеленчуци" ЕООД - търговия на дребно с плодове и зеленчуци от обект с 3 кв. м нетна търговска площ. По делото безспорно е установено, че в процесния период ревизираното лице е доставчик на стоки на "Пикадили" ООД по 30 бр. фактури със стойност 107 427, 60 лв., като последното е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Изводът на съда за извършвана от "Плодове и зеленчуци" ЕООД дейност, представляваща търговия на едро, е правилен и се подкрепя от заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, според което стоката - предмет на доставките, се разпределя в магазините на "Пикадили" ЕООД и оттам се продава на клиенти, на които се издават касови бонове. Неоснователно е и възражението на касатора относно неправилното определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК. В случая прилагането на тази разпоредба се основава на обстоятелството, че за процесния данъчен период 2004 г. "Плодове и зеленчуци" ЕООД е реализирало приходи както от патентни дейности, така и от такива, облагаеми по общия ред, но счетоводството на дружеството не дава възможност за отграничаване на приходите и разходите от всяка от тези дейности, поради което и облагаемата печалба от дейността "търговия на едро" правилно е определена въз основа на относителния дял на тази дейност в реализираните приходи за годината. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, оборващи констатациите на ревизиращите органи и водещи до различни правни изводи. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,