Определение № 8800 от 02.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Л. Ф., чрез адв. Алексиев като процесуален представител, против определение № 9806 от 24.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2203/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2986202/16.07.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОДМВР - Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ответникът– младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОДМВР – Варна не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на В. Л. Ф. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2986202/16.07.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна при ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП - напуска пътно-транспортното произшествие без да уведоми компетентните органи на МВР, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. С обжалваното определение искането е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането е допустимо като подадено в срок, от активно легитимирано лице и при наличието на подадена жалба срещу самия административен акт. Обосновава извод за неговата неоснователност, доколкото не са налице условията по чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 60 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Като съобразява практиката на Върховния административен съд, достига до заключение, че по делото не се доказват факти, които да обосноват извод за настъпване на реални, значими и непоправими вреди от предварителното изпълнение на оспорения акт. Излага съображения, че не се констатира състояние на майката на молителя, което да изисква ежедневно посещение на медицинско заведение, съответно осигуряването на транспорт за такова посещение. Счита, че доколкото трудовото правоотношение на Ф. не е прекратено и лицето може да осъществява различни от водач на МПС трудови функции, не се доказва, че молителят ще остане без доход. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда специални основания за спирането му, поради което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възможност изпълнението да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и 2) нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, от които тази вреда произтича. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е върху оспорващия. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не се установяват предвидените в чл. 166, ал. 2 АПК условия за спиране, като жалбоподателят не доказва значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а единствено потвърждават наличието на такива, осъществени преди нейното постановяване. Жалбоподателят твърди, че в резултат на прилагането на наложената ПАМ ще бъде лишен от възможност да се придвижва от дома му в гр. Белослав до работното място в гр. Девня, както и ще доведе до загуба на единствения му доход поради невъзможност да изпълнява дейностите, включени в трудовата характеристика като „шофьор на тежкотоварен автомобил“, в доказателство на което представя единствено сключения от него трудов договор. Твърди също, че е ангажиран с грижи за болната си майка, която е с диагноза [заличен текст] видно от приложеното решение на ТЕЛК за общи заболявания. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице доказателства, които да обосновават извод за настъпване на значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В съдебната практика последователно се приема, че затрудненото пътуване до месторабота в друго населено място, при наличие на алтернативна възможност за придвижване с обществен транспорт, съставлява обичайно неудобство от изпълнението на ПАМ, а не вреда с изискуемата от закона тежест, като вероятните закъснения за работа сами по себе си не водят до заключение за трудно поправима вреда (в този смисъл определение № 494 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 417/2026 г. на ВАС). По делото липсват данни, че не съществува разумна алтернатива за придвижване между посочените населени места. Не се установява също, че поради невъзможността му да управлява МПС трудовото правоотношение на жалбоподателя ще бъде прекратено, както и че той няма възможност да упражнява друга алтернативна дейност. Евентуалната загуба на доход има имуществен характер, като причинно-следствената връзка е опосредена. Следва да се има предвид, че като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява (вж определение № 12356 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 11524/2025 г. на ВАС). Представените доказателства относно здравословното състояние на майката на частния жалбоподател също не са от естество да обусловят извод за настъпване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на оспорената заповед по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Затрудненията при евентуалното й транспортиране до лечебно заведение не е извън обичайното, доколкото при необходимост, каквато не е доказана в случая, има възможност както за използване на специализиран медицински транспорт, така и на други варианти за придвижване. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта е възложена на жалбоподателя. След като той не ангажира съответните доказателствени средства в тази насока, то неблагоприятните последици от недоказване на твърденията му за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди при изпълнението на акта рефлектират в неговата правна сфера. Неоснователно е изложеното в частната жалба възражение, че в обжалваното определение съдът излага мотиви, които не кореспондират с представените от жалбоподателя доказателства и не се отнасят до него. Част от възприетите в съдебния акт правни съображения се основават на цитати от две определения на Върховния административен съд, посочени като съдебна практика, а не съставляват обсъждане на неотносими факти по делото. Изложените в частната жалба доводи за „обслужване на произшествието“ от страна жалбоподателя, както и за допуснати нарушения при налагане на ПАМ касаят законосъобразността на процесната заповед и предмета на главния спор по нейното оспорване. Същите са неотносими към производството по чл. 166 АПК, в рамките на което съдът не извършва преценка на вероятната основателност на жалбата срещу самия административен акт, а съобразява фактите и обстоятелствата, обосноваващи наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното му изпълнение. По тези съображения не следва да се обсъжда и възражението на частния жалбоподател за допуснато нарушение на една от проявните форми на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Преценката на съда дали наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона при съобразяване на конкретните факти на нарушението е въпрос по съществото на спора, а не по основателността на нейното предварително изпълнение. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,