Определение № 9046 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез гл. юрк. Роева, за изменение на Решение № 5706 от 27.05.2026 г. постановено по адм. дело № 2977/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Молителят прави искане за изменение на решението в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като същите са прекомерни. Излага доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е в размер, който значително надхвърля необходимия и разумен размер на разноски съобразно фактическата и правната сложност на делото. Ответникът – „Милки Груп Био“ ЕАД не изразява становище в срока за отговор по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5706 от 27.05.2026 г. постановено по адм. дело № 2977/2026 г. по описа на Върховния административен съд, състав на първо отделение е отменено решение № рег. № 32-64522 от 24.02.2021 г. на директора на ТД „Северна Морска“ (сега Митница Варна) при Агенция Митници. С решението Агенция „Митници“ е осъдена да заплати в полза на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК 202809846 сумата от 1836,18 евро разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК (аналогична на цитираната в искането норма на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК), в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Видно от отговора по касационната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на процесуалния представител на ответника по касация, включително в проведеното о.с.з. от 29.04.2026 г. пред ВАС. Обратно на посоченото в молбата за изменение на решението в частта за разноските, с касационното решение са присъдени разноски за първата инстанция в общ размер на 963,47 евро – заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за касационната инстанция в общ размер на 872,71 евро – заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени списъци за разноски, срещу които няма формулирани възражения. Т.е. присъденото адвокатско възнаграждение както за първата, така и за касационната инстанция не е прекомерно с оглед фактите по делото, проверката на законосъобразността на оспорения административен акт и първоинстанционното решение, предмет на касационен контрол, осъществените процесуални действия от страна на „Милки груп Био“ ЕАД в рамките на цялото съдебното производство. Несподелимо е изложеното от ответника по касация и настоящ молител бланкетно разбиране, че спорът не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което присъдените като разноски адвокатски възнаграждения се явяват прекомерни. Изясняването на релевантните факти в хода на процеса е изисквало обстойна преценка на приобщените писмени доказателства и на назначената съдебно-химическа експертиза по въпроси за химичните свойства на процесната стока. От правна страна е бил необходим анализ на разпоредби на правото на Европейския съюз (ЕС), в това число задълбочено тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС и на Хармонизираната система, разработена от Световната митническа организация, в контекста и на относими решения на Съда на ЕС. Наред с това, осъществената процесуална активност от страна на представителя на „Милки Груп Био“, ЕАД в производствата съответства на размера на претендираните възнаграждения – тоест, той се явява разумен и справедлив. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Всички тези обстоятелства са били взети предвид и в полза на „Милки груп Био“ ЕАД са присъдени разноски в поискания и доказан размер, включително и за адвокатско възнаграждение. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. Въз основа на изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,