Определение № 2035 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 655/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. К. М. срещу определение № 3258/27.10.2023 г. по гр. д. № 471/2023 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение 25.05.2022 г. по в. гр. д. № 16648/2018 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че касационна жалба №301265/31.08.2022 г. е подадена от Я. К. М. срещу решение от 25.05.2022 г. по в.гр. д. № 16648/2018 г. на СГС. Препис от обжалваното решение е връчен лично на Я. М. на 21.07.2022 г. Жалбата е подадена по пощата и е заведена в регистратурата на Софийски градски съд с вх. № 301265 от 31.08.2022 г. – 10 дни след изтичане на едномесечния преклузивен срок за касационно обжалване. При проверка на материалите по делото е констатирано, че на пощенския плик са положени две пощенски клейма, от които едно с дата 15.08.2022 г., зачеркнато с химикал, и друго, което е поставено отчасти върху пощенската марка, поради което посочената в него дата не може да бъде разчетена. С оглед това, с разпореждане от 13.09.2023 г. е указано на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за датата, на която е изпратена жалбата по пощата, за да се установи спазен ли е срокът по чл. 283 ГПК. Посочено е, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Съобщението е връчено лично на касатора на 15.09.2023 г., като в едноседмичния срок указанията не са изпълнени. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Препис от разпореждане от 13.09.2023 г., съдържащо указания за отстраняване на констатираните нередовности, е връчен надлежно на жалбоподателя Я. М. на 15.09.2023 г. В указанията изрично е посочено, че следва да бъдат представени доказателства относно датата, на която касационната жалба е изпратена до Софийски градски съд, с оглед невъзможността за разчитане на датата върху пощенския плик, намиращ се по делото. Липсват данни за представяне на посочените доказателства в определения от съда срок. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че след като служителят в отдел „Регистратура“ на СГС е отбелязал само наличието на нечетливо пощенско клеймо, то поставеното четливо пощенско клеймо е действителната и достоверна дата. Съдът не основава своите актове на предположения, освен в случаите за които такова има установено от закона – чл. 154, ал. 2 ГПК. При изпълнение на своите задължения и при съобразяване на принципа на служебното начало, установен в чл. 7 ГПК, съдът е длъжен да извършва процесуалните действия по движението и приключването на делото, като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той следи за редовността на процесуалните действия на страните и при необходимост дава указания за отстраняване на констатираните нередовности. Изпълнението на указанията е условие за движение на делото. В случая касаторът не е изпълнил надлежно дадените му указания да представи доказателства, от които категорично да се установи датата, на която касационната жалба е изпратена по пощата и че тя е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК. От така поставените дати върху пощенския плик не може да направи извод за подаването на жалбата в законоустановения срок. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.