Решение № 6405 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал. 1, изр. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е жалба на „Бургас 2011“ АД със седалище гр. Бургас против мълчалив отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се произнесе по искане за разрешаване на изработването на проект за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на община Созопол в обхват на ПИ идентификатор № 67800.4.43 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Созопол, м. „Буджака“ по искане вх. № УТ – 2060 – 81 от 30.12.2021г. Производството е образувано и във връзка с определение № 7155 от 14.08.2025г. постановено по адм.д. № 1489/2025г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което жалбата на дружеството е изпратена по подсъдност на ВАС на основание чл. 215 ал. 1 изр. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 215 ал. 1 изр. второ ЗУТ актовете и отказите – изрични или мълчаливи - на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи се обжалват пред Върховния административен съд, поради и което делото е подсъдно на ВАС като първа инстанция. В жалбата се твърди, че с искане отправено до кмета на община Созопол е поискал да бъде допуснато изменение на Общия устройствен план /ОУП/ в частта на притежавания имот, а именно ПИ идентификатор № 67800.4.43 по КККР на гр. Созопол, което искане в изпълнение на законовата процедура кмета на община Созопол е изпратил на министъра на регионалното развитие и благоустройството /РРБ/. Посочил е, че с писмо е уведомен от министъра на РРБ, че е поискано становище от кмета на община Созопол, което пък е удължило срока му за произнасяне, като обаче и в удължение срок не е налице произнасяне, съответно обосновава постановен мълчалив отказ. Излага съображения, че така постановения мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като е представил всички изискващи се документи, налице са основанията на чл. 134 ал. 3 ЗУТ да бъде издадено разрешение за процедиране на изменение на ОУП. Твърди и че в случая е приложима хипотезата на чл. 62а ал. 4 ЗУТ, съответно не са налице ограниченията по чл. 62а ал. 1 и 2 ЗУТ. Иска оспореният мълчалив отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне. Претендира разноски по представен списък. Ответникът министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Цветкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. С писмо от 10.06.2025г. община Созопол е изпратила по компетентност искането на дружеството „Бургас 2011“ АД за произнасяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като това писмо е получено в Министерство на регионалното развитие и благоустройството на 16.06.2025г. От тази дата е започнал да тече едномесечния срок за произнасяне съгласно чл. 124б ал. 1 ЗУТ, който е изтекъл на 16.07.2025г. Съответно от тази дата е започнал да тече 14 дневния срок по специалния закон – ЗУТ - за оспорване на мълчалив отказ по този закон, който е изтекъл на 30.07.2025г., а именно в деня на подаване на жалбата, поради и което жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена и от лице, което е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ от оспорване на мълчаливия отказ, а именно собственик на имота, предмет на искането, поради и което жалбата е процесуално допустима. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното. С молба вх. № 26 – 00 – 780 от 14.05.2025г. подадена чрез кмета на община Созопол до министъра на РРБ дружеството „Бургас 2011“ АД е поискало да бъде процедирано изменение на ОУП на община Созопол по отношение на собствения на дружеството имот идентификатор № 67800.4.43 по КККР на гр. Созопол, м. Буджака, което е направено с искане вх. № УТ – 2060 – 81 от 30.12.2021г. Със заявлението и по заданието, приложено към него е поискано да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ОУП като по отношение на имота на жалбоподателя да се предвиди възможност за промяна на предназначението, което по действащия ОУП е за озеленяване в такова за изграждане на вилни сгради, с показатели на застрояване, съответни на охранителна зона „А“ по ЗУЧК и в съответствие с устройствена зона ОВ2/8* /рекреационна устройствена зона за вилен отдих/ по ОУП на община Созопол. По повод тази молба кмета на община Созопол с писмо изх. № 04 – 00 – 54 от 10.06.2025г. и във връзка с определение № 2702 от 17.03.2025г., постановено по адм.д. № 2015/2025г. по описа на ВАС е изпратил на министъра на РРБ преписката по искане изх. № УТ – 2060 – 81 от 30.12.2021г., ведно с решение № 259 по протокол № 12 от 26.07.2024г. на Общински съвет – Созопол, скица от СГКК, задание и предложение за изменение на ОУП. От представените по делото доказателства, включително заданието за изменение на ОУП и графичните материали към него, към които е представена и извадка от действащия ОУП на Созопол, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 539 от 13.07.2016г. на министъра на РРБ, имота на жалбоподателя ПИ идентификатор № 67800.4.43 попада в зона и е предвиден за озеленяване без възможност за промяна на предназначението му. С представеното задание, придружено и от становища на министерство на околната среда и водите и министерство на културата е поискано разрешение за изменение на ОУП с промяна на отреждането на имота и промяна на предназначението за изграждане на вилни сгради при показатели на застрояване за охранителна зона „А“ по Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, като след изменение на ОУП да се процедира и изменение на ПУП. Искането, ведно с приложените към него документи и становища, е изпратено на министъра на РРБ по компетентност, като е постъпило на 16.06.2025г. в МРРБ, при което е постановен и оспорения в производството мълчалив отказ. По делото с определение от 17.10.2025г. беше назначена съдебно – техническа експертиза с оглед на установяването на релевантните към спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания. От приетата по делото СТЕ, както и допълнителната СТЕ се установява, че по действащия към момента ОУП на община Созопол имота на жалбоподателя е предвиден за част от зелената система в урбанизирана територия – курортна гора, като в чл. 35 от раздел VI – Устройство на зелената система от Правилата и нормативите за прилагането на ОУП и специфичните правила и нормативи /СПН/ към ОУП на община Созопол е предвидено, че в зоните, предвидени за озеленяване: курортни гори, защитено озеленяване, друг вид озеленяване, не се допуска промяна на предназначението на територии с цел обитаване, курорт и отдих, производствени и складова дейност. Установява си е и че процесния имот изцяло попада в зона „А“ по Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, както и в защитена зона BG0002077 Бакърлъка по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, в защитена местност „Колокита“ по Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и територия с особена и превантивна устройствена защита на културно – историческото наследство, а именно попада в територия, за която има данни за наличието на археологически обект, регистриран в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България – надгробна могила“. От СТЕ се установява и че образувания имот идентификатор № 67800.4.43 в одобрената кадастрална карта е нанесен поземлен имот № 005289 с площ от 2369 кв.м., като по действалия преди Териториално устройствен план /ТУП/ на община Созопол имота е попадал в територия отредена за вилна зона, като с разрешение № 94 – П – 341/1/ от 30.07.2007г. на кмета на община Созопол и решение по т. 56 от протокол № 15 от 22.08.2007г. на Общински съвет /ОбС/ - Созопол е допуснато изработването на ПУП за частта от имота, попадаща в зона „Б“ по ЗУЧК, което е било за промяна на предназначението му, тъй като до одобряването на ОУП имота е представлявал земеделска територия с НТП – за друг вид недървопроизводителна гроска площ. Към настоящия момент вещото лице установява, че имота изцяло попада в зона „А“ по ЗУЧК и по одобрения ОУП на община Созопол е площта на имота е предвидена за озеленяване. От приетата допълнителна СТЕ се установява, че по данни от КККР имота представлява земеделска територия, за която не са проведени процедури по Закона за опазването на земеделските земи /ЗОЗЗ/, няма данни да у бил урегулиран, както и за одобряването на регулационен план за територията, в която се намира, по който да е бил включен в поземлен имот за обществено мероприятие – озеленяване. Посочено е, че по предвижданията на ОУП на община Созопол, имотът граничи от запад с урбанизирана територия – зона Ов2, а от останалите страни със скали и морски плаж. Съгласно действащия ОУП на община Созопол имот идентификатор № 67800.4.43 попада в урбанизирана територия – „курортна гора“, за която съобразно Правилата и нормативите по прилагането на ОУП и Специфичните правила и нормативи към ОУП на община Созопол не се допуска промяна на предназначението на територията с цел обитаване, курорт и отдих, производствени и складови дейности, като в тази зона могат да се разполагат произведения на монументалното или парково и градинско изкуство, да се изграждат детски площадки, както и такива за спорт и културни дейности – концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи и др. открити обекти, които не могат да заемат повече от 2% от озеленените площи. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съобразно задължението на съда по чл. 168 ал. 1 от АПК настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Макар и да се касае за оспорване на мълчаливия отказ, при преценката за законосъобразността му, съдът следва да изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа /съгласно Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/76г. на Пленума на ВС/, като е задължение на съда да направи преценка за наличието или липсата на материално правните предпоставки за постановяване на отказ /изричен или мълчалив/ или издаването на положителен акт. В случая искането е отправено до компетентен орган, а именно препратено е от кмета на община Созопол на министъра на РРБ съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ЗУТ. Спазено е и изискването на чл. 124 ал. 3, тъй като отправеното искане/предложение за разрешение за изработване на проект за изменение на действащия ОУП на Созопол в обхвата на ПИ идентификатор № 67800.4.43 е придружено със задание по чл. 125 ЗУТ, като е подадено от легитимирано за това лице, а именно собственика на имота. При преценката за наличието на предпоставките за разрешаването за изработването на проект за изменение на ОУП преценката на съда се ограничава до установяването на наличието на съответствието на отправеното предложение с правилата и нормите по устройство на територията, както и наличието или не на специфични ограничени във връзка с устройството на територията по специалните закони, а именно ЗООС, ЗБР, ЗКН и в случая ЗУЧК, предвид местоположението на имота. Спорният по делото въпрос е дали са били налице предпоставките по чл. 134 ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ОУП във връзка с чл. 62а ЗУТ, а именно предвид наличните доказателства за това, че имота на жалбоподателя попада в зона, отредена за озеленяване без право на промяна на предназначението. Съгласно чл. 134 ал. 3 ЗУТ „Когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план, с изключение на случаите по чл. 124а, ал. 9“. В случая безспорно е налице тази хипотеза, тъй като е поискано от съответно компетентният орган да разреши изработването на проект за изменение ОУП, съответно след това и изменение на ПУП. В случая се касае за предварителната процедура, при която се дава разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП, при която преценката е за допустимост на това искане с оглед на изискванията на нормите по устройство на територията. Между страните не е спорно, а и от приетата по делото СТЕ се установява, че имота на жалбоподателя по ОУП на Созопол попада в зона отредена за озеленяване без право на промяна на предназначението, като самият имот на жалбоподателя е отреден за озеленяване и граничи със зона ОВ2/8* - рекреационна зона за вилен отдих. Съгласно чл. 62а ал. 1 ЗУТ „Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове“, като тази разпоредба касае вече реализирани зелени площи, каквато хипотези в случая безспорно не е налице. Това е така, тъй като имота на жалбоподателя е отреден за озеленяване, но такова все още не е реализирано. Ал. 2 на чл. 62а ЗУТ обаче разписва такава забрана и за предвидени, но нереализирани площи за озеленяване, а именно „Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната“. В случая заявеното от жалбоподателя вилно строителство не попада в рамките на предвидените в тази разпоредба изключения. Ал. 3 на чл. 62а ЗУТ разписва редът и органите, които могат да допуснат изменението по чл. 62а ал. 2 ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че така цитираните по – горе разпоредби са неотносими към заявеното от него искане, като навежда съображения, че релевантната за спора разпоредба е тази на чл. 62а ал. 4 ЗУТ, според която „Алинеи 2 и 3 не се прилагат при промяна на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители. В тези случаи промяната на предназначението се извършва по реда на глава седма, раздел IV, а именно по реда на чл. 134 и следващите ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложимост на посочената разпоредба, тъй като тя се отнася за промяна на предназначението на имоти, които по действащите подробни устройствени планове /ПУП/ са предвидени за озеленяване, а не досежно имоти, които са предвидени за озеленяване и които по падат в зони, отредени за озеленяване по действащия ОУП. Т.е. направеното предложение противоречи на съществуваща ex lege забрана за промяна на предназначението на имоти, отредени за озеленяване, като в случая не са налице предпоставките, допускащи изключения от посочената забрана. Поради това и направеното искането не съответства на правилата и нормите по устройство на територията. Следва да се посочи, че с поисканото изменение на ОУП се цели разширяването на границата на територията отредена за вилна зона – Ов2, което обаче съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗУЧК е допустимо само в зона „Б“ по ЗУЧК, а имота на жалбоподателя попада в зона „А“. Дори и да се приеме, че е налице част от имота, която да попада в зона „Б“, което не е така, тъй като видно от приложение № 3 – карта на зона „А“ и зона „Б“ по ЗУЧК към приетата СТЕ имота изцяло попада в зона „А“, то изменението е поискано за целия имот, включително и за частите, попадащи в зона „А“. Най – накрая наведените съображения, че в предходен период, а именно 2007г., е била стартирана процедура за промяна на предназначението на имота като е допуснато изработването на ПУП за промяна на предназначението му, тъй като е представлявал земеделска територия с НТП – за друг вид недървопроизводителна горска площ, е неотносимо към настоящия спор, предвид очертания по – горе предмет на съдебния контрол, а именно съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територия. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Във връзка с изхода на спора съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минималния размер от 200 лева, съответен на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение