Определение № 95 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. Н. и А. И. Т., двамата от [населено място], срещу определение №793 от 21.10.2011г. по гр. дело №553/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната частната им жалба срещу решение №359 от 20.09.2011 г. по гр. дело №553/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, която има характер на определение. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Твърдят, че са внесли в указания срок – на 10.10.2011г., държавната такса от 15 лв. като представят и вносната бележка. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 03.10.2011г. по гр. дело №553/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд на жалбоподателите е указано да внесат държавна такса от 30 лв. и да представят доказателства за това. Разпореждането е връчено на 07.10.2011г. и в посочения срок указанията не са изпълнени, тъй като не са представени доказателства за внасянето на таксата. Ето защо е правилен изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок касаторите не са отстранили нередовността на частната жалба. След като жалбоподателите не са отстранили нередовността на частната жалба, то правилно същата е върната. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.