Определение № 4263 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4114/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6510 от 01.08.2022 г. на В. Г. С. против определение № 115 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 4875 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, I г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на В. Г. С. срещу определение № 386 от 12.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 322 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд и производството по делото е прекратено. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на частна жалба вх. № 262014/29.04.2021 г. срещу протоколно определение от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2173 по описа за 2018 г. на Районен съд - Ловеч. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещните страни М. П. Н., Ц. П. Ц., В. П. Ц., С. М. П., Г. З. Н., Д. З. Н. и З. М. Н. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение предходният състав на ВКС е съобразил дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС и е приел, че частната касационна жалба на В. Г. С. срещу определение № 386 от 12.08.2021 г. по в. ч. гр. д. № 322 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд, което е потвърдено определение № 381 от 14.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 243 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е оставена без разглеждане подадената от В. Г. С. частна жалба с вх. № 262014/29.04.2021 г. срещу протоколно определение от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2173 по описа за 2018 г. на Районен съд - Ловеч, с което съдът е дал ход на делото с предмет втора фаза на съдебна делба, е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС е законосъобразен. Определението на апелативния съд е постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК (в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г.), поради което е окончателно и не подлежи на обжалване. С посоченото тълкувателно решение е разяснено, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение (какъвто е характера на постановеното определение № 381 от 14.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 243 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч) или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. Наведените от жалбоподателя оплаквания във връзка с призоваването на страните за заседания пред Районен съд - Ловеч са неотносими към предмета на настоящото производство. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение