Определение № 43 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2627/2015 г.

Производството е по чл. 248 ал.1 ГПК, образувано по молба вх. Nо 11750 / 03.11.2015 год. на Д. Т. Д.- Р. с искане да се измени Решение Nо 104 от 30.10.2015 година по гр.д. Nо 2627/2015 год. на ВКС, II г.о. досежно разноските. Поддържа се, че с писмена молба своевременно е направено възражения за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита след като защитавания материалния интерес по делото е 5 443.94 лв., то следващия се хонорар е в размер на 602.19 лв.,а не заплатения в размер от 800 лв. адвокатски хонорар. Излагат се съображения свързано с материалните възможности на молителката да поеме разхода при тежкото и здравословно състояние. Насрещната страна взема становище, че молбата е процесуално недопустима доколкото е подадена след изтичане на процесуално преклузивния срок, респ. неоснователна защото в производството по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК материалният интерес би следвало да се определи от цената на двете дела. По подадената молба след преценка на данните на страните и ангажираните доказателства и на основание закона- Наредба 1/09.07.2004 година, съставът на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С Решение Nо 104 от 30.10.2015 година по гр.д. Nо 2627/2015 год. на ВКС, II г.о. настоящият състав на ВКС- гражданска колегия, второ отделение е оставал без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. от [населено място] за отмяна на основани чл. 303 ал.1 т.4 ГПК Решение Nо 416 от 20.01.2015 година по гр.д. Nо 2198/2014 година на ВКС- IV отд ,постановено по иска по чл. 31 ал.2 ЗС за присъждане обезщетение за вреди поради препятстване да ползва апартамент в [населено място] за времето 01.06.2011 година до 30.11.2011 година като противоречиво на Решение Nо 1272 от 07.11.2011 година по гр.В.д. Nо 1507/2011 година на ОС- Варна между същите страни, постановено по уважен иск по чл. 76 ЗС, като основание за присъждане на обезщетението за вреди и е осъдил Д. Т. Д.- Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на К. П. Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. / осемстотин лева / разноски за производството по отмяна, на основание чл. 81 ГПК във вр.с чл. 78 ал.3 ГПК. Видно от подадена до ВКС молба вх. No 10196/ 24.09.2015 г., намираща - л.40, в депозираните писмени бележки на защитата на Д. Д. – Р., приложени по делото с протоколно определение от 28.09.2015 година от открито съдебно заседание, действително е направено възражения за прекомерност на заплатения хонорар за защита на ответника К. Р., по което възражение не е взето отношение от съда при присъждане на разноските за отменителното производство. Искането за изменение на решението / имащо характер на определение / по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е направено своевременно ,в рамките на месечния процесуално преклузивния срок, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Неоснователен е и доводът на ответника К. Р., че възражението за прекомерност е преклудирано, след като съ6щото се съдържа в писмените бележки, приети в откритото съдебно заседание на касационната инстанция. Не може да се приеме, че заплатеният хонорар за защита в отменителното производство в размер на 800 лв. / осемстотин лева/ е прекомерно завишен. Производството за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, в рамката на отменителните основния, е най-сложно както от фактическа, така и от правна страна, а това са единствените критерии, предвидени от законодателя, при липсата на които следва да се базира преценката за прекомерност на направените разходи за защита пред съответната инстанция. След като настоящата хипотеза не е такава, то и не може да се приеме, че са налице основания за уважаване на искането и намаляване на разноските за защита на ответника, присъдено с решението по същество. Уваженото в пълен размер- за сумата 800 лв. искането на ответника в производството за отмяна за присъждане на разноски по делото, е мотивирано на база изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, а присъдената сума е тази, която е надлежно доказана като разход за защита в производството от страна на ответника К. Р.. Прекомерността на заплатен адвокатски хонорар по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК е налице когато заплатените разноски се различаващ съществено от определените минимални възнаграждения по Наредба 1/2004 година за адвокатските възнаграждения, а самото съдебно производство не предполага фактическа и/или правна сложност и необходимост от по-голям обем условя за подготовка на защитата по делото. По изложените съображения, състав а ВКС- второ отделение на гражданската колегия