Решение № 4850 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Йорданова, против решение № 10818 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2116/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена издадената от него заповед № 153/12.09.2024 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо и неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че мотивите на съда са много кратки и в тях липсва аргументиране на направените изводи. Намира, че е било недопустимо разделянето на съдебните производства по обжалването на процесната заповед и заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, като съдебният състав не е трябвало да спира производството по адм. дело № 2116/2024 г., а да го върне за съвместно разглеждане по адм. дело № 2107/2024 г., като тези негови възражения не са били обсъдени от съда. Иска отмяна на атакуваното решение с оставяне в сила на заповедта. Претендира разноски. Ответникът - Н. Д. Б., чрез пълномощника адвокат Г. Михов, в представен писмен отговор и нарочна молба, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отклоняването й с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Н. Б. е оспорил пред Административен съд Бургас заповед № РД-11-00-3799/12.09.2024 г. и заповед № 153/12.09.2024 г., двете издадени от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. С първата му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), а с втората е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - директор на Дирекция „Бюро по труда“ Поморие, на основание чл. 107, ал. 1, т.3 ЗДСл. По жалбата е образувано адм. дело № 2107/2024 г. С определение № 9071/14.11.2024 г. по това дело, съдът е приел, че въпросът за законосъобразността на заповед № РД-11-00-3799/12.09.2024 г. е преюдициален и е разделил производствата срещу жалбите, като адм. дело № 2107/2024 г. продължило с разглеждане на жалбата срещу тази заповед, а по оспорването на заповед № 153/12.09.2024 г. е образувано самостоятелно производство - адм. дело № 2116/2024 г., което е спряно до приключване с влязъл в сила акт производството по дело № 2107/2024 г. С влязъл в сила съдебен акт - решение № 3484 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 2107/2024 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение № 9402 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 5492/2025 г. на ВАС, е отменена заповед № РД-11-00-3799/12.09.2024 г., след което производството по адм. дело № 2116/2024 г. е възобновено и е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол. Съобразявайки се с постановената отмяна на уволнението на Б., първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, макар да е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и да съдържа изискуемите реквизити, противоречи на приложимите материалноправни норми, тъй като е отпаднало основанието по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Поради това с оспореното съдебно решение заповед № 153/12.09.2024 г. е отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е неразривно свързана с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Волеизявлението на органа по назначаването за налагане на това наказание е проява на волята му да прекрати служебното отношение на служителя като санкция за извършено нарушение на служебната дисциплина. След като в случая е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“, съдът е обвързан от силата на присъдено нещо по отношение на правния спор относно законосъобразността на последващото волеизявление на органа за прекратяване служебното правоотношение. Неоснователни са възраженията за необоснованост на решението, свързани с твърдяната липса на мотиви. Фактите по делото правилно са преценени, съобразно приложимата норма на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. При наличие на влязло в сила съдебно решение относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, възражения досежно незаконосъобразността на уволнението не могат да бъдат разглеждани. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с разделянето на производството по жалбата на Н. Б. и спирането на адм. дело № 2116/2024 г. до решаване на спора относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Разделянето на производството е допустимо съгласно нормата на чл. 210, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, което свое правомощие съдът е упражнил. Спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е акт, който подлежи на оспорване и касаторът не е упражнил правото си на жалба срещу него. Поради това в настоящето производство не може да се позовава на нарушени процесуални права, които той не е упражнил в законоустановените срокове. Освен това сочените процесуални нарушения, макар да са останали необсъдени от първоинстанционния съд, не са довели до незаконосъобразност на оспореното в настоящето производство съдебно решение, предвид ирелевантността им към съществото на спора. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е ангажирала доказателства да е направила такива. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,