Определение № 3964 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5041/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б. против определение № 1890 от 28.06.2023г. постановено по гр.д. № 2362/2023г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение, а именно решение № 1207 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1039/2009г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение. Намира го за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е приел, че не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение. Изтъква, че не е могъл да вземе участие в производството по причина, че съдът не го е конституирал като страна и това е довело до тежки за него последици. Ответникът по частната жалба „Инвер София“ ЕООД с ЕИК 114678122, взема становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Б. Н. Б. е сезирал Върховния касационен съд с молба за отмяна на влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените от „Инвер София“ ЕООД срещу „Ню Б. Филм“ АД искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ от 2387кв.м., с идентификатор *** по КККР, на твърдени правни основания - договор за покупко-продажба от 28.05.2007г., обективиран в н.а. №98, д.№22594/2007г., евентуално - изтекла придобивна давност, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на „Ню Бояна Филм“ да премахне изградена в описания имот метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота. Молителят твърди, че делото е било водено между двете дружества /фирми/ за негов наследствен имот с идентификатор ***, който понастоящем представлява част от имот с идентификатор ***, възстановен с решение на ПК на наследодателя му И. К. Б., за което е съставен и нотариален акт за собственост №106, том II, н.д.№979/1995г. и който имот никога не е бил продаван от него, както и че заплаща данъците за имота. Позовава се на основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК тъй като е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно че през 2021г. се е снабдил с нови писмени доказателства от Министерство на културата, които изцяло променят фактическата обстановка по делото и дават основание съдът да вземе решение по делото, различно от първоначално постановеното такова, като постанови решение, с което да го признае за собственик на имота. На второ място визира разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е бил лишен от възможността да участва в делото. Позовава се и на разпоредбата на чл. 304 ГПК, понеже съдът не го е призовал и конституирал като страна по делото. С обжалваното определение предходният състав на Първо гражданско отделение е намерил молбата за процесуално недопустима. Установил е, че с атакуваното решение са отхвърлени предявените от „Инвер София“ ЕООД срещу „Ню Бояна Филм“ АД искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния имот и по чл. 109 ЗС за осъждане на „Ню Бояна Филм“ да премахне изградената в имота метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота. Молителят Б. Н. Б. не е участвал в производството, нито има качеството на необходим другар, така че влязлото в сила решение не го обвързва. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл. 303 и 304 ГПК, според които извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения може да бъде инициирано от заинтересована страна, участник в спора или от трето лице, спрямо което решението има сила, то молителят не е легитимиран да претендира отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, които могат да искат отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна по делото или трето лице, неучаствало в делото, спрямо което решението има сила. В конкретния случай молителят не е взел участие в съдебното производство по исковете за защита правото на собственост и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо него. Б. Н. Б. не е имал качеството и на необходим другар на страната на ищеца или ответника по делото, образувано по искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, не е участник в спорното правоотношение, предмет на това дело, и постановеното по тези искове решение не разпростира действието си по отношение на него, нито уврежда правата му. След като молителят не е страна, нито неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, то той не е процесуално легитимиран да иска отмяна на същото и подадената молба правилно е приета от предходния състав на ВКС за процесуално недопустима, като противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. Защитата на претендираните от молителя права върху спорния имот може да бъде осъществена по друг ред. Извършената от състава на Първо гражданско отделение преценка за допустимост на молбата е в съответствие с разрешението в т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК. На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.