Определение № 277 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 208/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 264491/30.11.2020 г. на Т. Г. Ч., Г. Т. Ч., Г. В. А., Д. А. Т.-Г., Г. К. Г., Д. З. Д., Д. С. Д., Г. И. Д., В. Т. Д. и Л. К. Т., подадена чрез адв. М. С. от АК – Стара З., срещу въззивно Решение № 260060/13.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1466/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 412/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 3238/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и са отхвърлени субективно и обективно съединените искове по чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД за обявяване за нищожен поради невъзможен предмет, респ. поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 125, рег. № 16407, дело № 1285/2016 г. на нотариус Д. Н., вписан с рег. № 181 на НК и с район на действие [населено място], в частта му, в която „Равдаинвест“ ООД прехвърля на К. Т. К. собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, в която паркоместата се придават като прилежащи части към самостоятелен обект – склад № 7, както и искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на К. Т. К., че не е собственик на описаните в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като самостоятелни обекти на правото на собственост, нито като прилежащи части към собствения му склад № 7. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответната страна - „Равдаинвест“ ООД /в несъстоятелност/, в писмен отговор, подаден чрез адв. А. С., изразява становище, че обжалваният съдебен акт не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на касатора. Ответната страна по жалбата К. Т. К., в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Д., изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на касатора, алтернативно – че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирани страни с интерес от предприетото процесуално действие, но срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на исковете към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява недопустима. Като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се определя при предявяването му, като въпросът може да се повдига от ответника или служебно от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, съгласно което същата възлиза на сумата 860,80 лева. Това е и цената на иска, посочена от ищците в молба вх.№ 20912 от 16.07.2019г. Върху тази цена е изчислена и внесена и дължимата държавна такса. За прецизност следва да се посочи, че исковете са три – два иска по чл.26 ЗЗД и иск по чл.124 ГПК, и всеки от тях е с цена 860,80лв. В отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание пред първа инстанция въпросът за цената на иска не е поставян по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК от никоя от страните, както и от съда. Поради това цената на предявените искове, определена с оглед удостоверението за данъчна оценка, е стабилизирана с посочения размер. Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват, но същите дължат сторените такива от насрещните страни за касационното производство. Видно от представените договори за правна помощ ответникът по касационната жалба „Равдаинвест“ ООД /в несъстоятелност/ е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 800лв., а ответникът К. Т. К. – 1000лв. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, касаторите следва да се осъдят да заплатят на ответните страни деловодни разноски в установените размери. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,