Определение № 171 от 16.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 2996/29.03.2019 г. от Т. С. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-С., с искане за превеждане на внесената по делото от „К.“АД [населено място] сума в уважения размер на иска като обезпечение по специалната сметка на ВКС, която да й бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка. С определение № 126/19.03.2019 г. по гр.д. № 4579/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съставът е освободил сумата от 30 000 лв., представляваща част от внесеното на 23.08.2017 г. по сметка на ВКС обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 245/14.07.2017 г. по в. гр. д. № 1197/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, по банковата сметка на „К.“ АД [населено място] и е оставил без уважение молбата вх. № 220/10.01.2019 г. от „К.“ АД, представлявано от Л. Д. И. - изпълнителен директор, касатор по делото, за връщане на останалата част от сумата в размер на 96 752,33 лв., депозирана по сметката на ВКС като обезпечение. Молбата на Т. С. П. от [населено място] за превеждане по нейна банкова сметка на внесената сума по делото в уважения размер на иска по чл. 200 КТ от „К.“ АД [населено място] като обезпечение, е основателна по следните съображения: С решение № 178 от 02.01.2019 г. по делото, в производство по чл. 290 ГПК, е отменено въззивното решение в частта за главницата - за разликата над 65 350 лв. до 95 350 лв., в частта на присъдената законна лихва, както следва: върху сумата 120 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 95 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, както и в частта, с която е присъдена на Казанлъшкия районен съд 1 200 лв. – държавна такса и вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 30 000 лв. главница от Т. С. П., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди; осъдено е „К.“ АД да заплати законни лихви върху посочени в решението суми; оставено е в сила въззивното решение в останалата обжалвана част; осъдено е „К.“ АД да заплати деловодни разноски. Решението е влязло в сила от датата на постановяването му. След извършена справка в счетоводството на ВКС се установява, че с платежно нареждане от 19.03.2019 г., Върховният касационен съд е превел сумата от 30 000 лв. по сметка на „К.“ АД, съгласно определение № 126/19.03.2019 г. по гр.д. № 4579/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС за освобождаване на посочената сума, на основание чл. 282, ал. 5 ГПК. Към настоящия момент, съгласно справка от счетоводството на ВКС, остатъчната сума по внесеното обезпечение от „К.“ АД за спиране изпълнението на въззивно решение № 245/14.07.2017 г. по в.гр.д. № 1197/2017 г. на Старозагорския окръжен съд по сметката за обезпеченията на ВКС е в размер на 96 752,33 лв. Предвид изложеното, както и изразеното съгласие от касатора „К.“ АД с молба, вх. №2514/15.04.2019 г., остатъчната сума от внесеното обезпечение – 126 752,33 лв. /на фирма „К.“ АД са преведени 30 000 лв. и остатъчната сума е в размер на 96 752, 33 лв./, следва да бъде преведена на Т. С. П. по посочена банкова сметка в молбата й с вх. № 2996/29.03.2019 г. При тези данни молбата с вх. № 2996/29.03.2019 г. за освобождаване на обезпечението и превеждане на същото по сметката на Т. С. П., се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение