Определение № 3482 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10036/15.05.2026 г., подадена от Д. И. И., чрез процесуален представител адв. А. Г., против определение № 2151 от 27.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 363/2026 г. по описа Върховен касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Д. И. И. жалба против определение № 629 от 11.02.2025 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон и при прекомерно формалистично приложение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото му на достъп до съд. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение предходният състав е приел, че подадената от Д. И. И. жалба против определение № 629 от 11.02.2025 г., постановено ч. гр. д. № 363/2026 г. по описа Върховен касационен съд, III г. о. е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане. Изложени са съображения, че редът за обжалване е изчерпан. С определението, чиято отмяна се иска е потвърдено разпореждане № 112 от 29.01.2026 г. на председател на Четвърто отделение при Гражданска колегия на ВКС за отказ за образуване на производство по преписка вх. № 50041/06.01.2026 г., поради недопустимост на предявеното искане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Разпореждането на председателя на Четвърто гражданско отделение, с което е отказано образуване на производство пред Върховен касационен съд по искането на Д. И. И. за преценка за конституционосъобразност на конкретни съдебни актове, което е извън правомощията на Върховен касационен съд, е преграждащо и подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с частна жалба пред тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му. Определението на тричленния състав, с което е произнесъл по съществото на жалбата не подлежи на обжалване с частна жалба. Същото не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 2, пр. 3 ГПК – постановено определение от състав на ВКС по чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито представлява случай, изрично предвиден в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това същото определение не попада и в обхвата на хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно с постановяване на определение № 629 от 11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 363/2026 г. на състава на ВКС редът за обжалване е изчерпан, същото е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалба от Д. И. И. срещу горепосоченото определение е правилно, като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение