Определение № 3222 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Ангелова от гр.Троян. Жалбата е срещу определение №2 от 02.01.2024г., постановено по адм. дело №447/2023г. по описа на Административен съд – Ловеч. С него е оставено без уважение искането на Б. Ангелова за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 1484/02.11.2023 г. на кмета на Община Троян. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – кметът на Община Троян, с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Моли то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Ловеч е оставил без уважение искането на Б. Ангелова за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 1484/02.11.2023 г. на кмета на Община Троян. С оспорената заповед на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е наредено Б. Ангелова в срок до 31.03.2024 г. да освободи държаната без основание част от недвижим имот 73198.503.506 - общинска собственост, като демонтира постройка тип „дървена барака“ зад жилищната сграда с идентификатор 73.198.503.506.1 /вход [номер]/. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че в жалбоподателката не е изложила в искането си до съда същински съображения и не е представила никакви доказателства за възможност от настъпване на неблагоприятни последици за нея, които могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди. Съдът е счел, че не са налице условията на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. В тази насока административният съд е приел, че не се установява за Ангелова да съществува опасност от настъпване на вреди, които да са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които настъпват от изпълнение на заповед от вида на процесната и въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид заповеди с нормата на чл. 65, ал. 4, изр. 2 от ЗОбС. Не било доказано съществуването на противопоставим на законовата презумпция интерес като основание за спиране на изпълнението на заповедта. Първоинстанционният съд е разгледал единственият довод на Б. Ангелова, с който тя е мотивирала искането си за спиране на предварителното изпълнение, а именно че вероятното предназначение на дървеното съоръжение е да предпазва от валежи дърва за огрев на етажните собственици в жилищната сграда, както и предстоящите коледни и новогодишни празници на зимния сезон. Съдът е намерил, че така релевираните твърдения не могат да се определят като обстоятелства, които да обуславят причиняването на значителна или труднопоправима вреда на жалбоподателката. А доколкото самият административен орган е посочил срок за изпълнението на разпореденото освобождаване на имота до 31.03.2024 г., този срок е съобразен със сочените от оспорващата обстоятелства – предстоящия зимен сезон. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон (какъвто е случаят – чл.65, ал.4, изр. 2 от ЗОбС), когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съобразно последната разпоредба при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. По принцип спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл.65, ал.4 от ЗОбС), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че обществения интерес е надделяващ. В разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, законодателят е предвидил кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. Видно от представите доказателства по делото, съдът е съобразил, че Б. Ангелова не е изложила в искането си до административния съд съображения и не е представила доказателства за възможност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за нея, които могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди. Както бе посочено по-горе, съдът може да спре изпълнението на оспорена заповед на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателката е било да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и тя е следвало да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. С оглед на това настоящият състав на ВАС намира, че в производството не са представени доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частната жалбоподателка, които да се квалифицират като значителна и трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя в цитираната по - горе разпоредба. Такива не се сочат и доказват и в частната жалба, с която само се оспорват изводите на съда, без да се излагат конкретни доводи за тяхната необоснованост. При липса на условията по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно искането е отхвърлено. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,