Определение № 50222 от 10.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2663/2021 г.

ВКСI търговско отделение10.11.2023 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА внесената по сметка на Върховния касационен съд сума в размер на 403 616 лв., представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 10480 от 22.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, като същата сума следва ДА СЕ ПРЕВЕДЕ на „Джи Пи Груп“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], по посочената от дружеството в молби с вх. №№ 504111/09.10.2023 г. и 504264/26.10.2023 г. банкова сметка на молителя в „УниКредит Булбанк“ АД. Препис от определението да се изпрати в счетоводството на ВКС за сведение и изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 504111/09.10.2023 г., подадена от „Джи Пи Груп“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за освобождаване на сума в размер на 403 616 лв., представляваща внесено по сметка на ВКС обезпечение за спиране на изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 10480 от 22.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, и превеждането ѝ по посочената в молбата банкова сметка. Искането е обосновано с оглед инстанционното развитие на производството и окончателното отхвърляне на два от предявените срещу дружеството искове в общ размер на 322 000 лв. (185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода 27.11.2016 г. – 10.05.2018 г., и 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. – 10.05.2018 г.), а за горницата до пълния размер на внесеното обезпечение, или за сумата от 81 616 лв., молбата е аргументирана с обстоятелството, че в тази си част вземането на кредитора е свръхобезпечено предвид внесената по сметка на ВКС гаранция, а и с оглед издадената обезпечителна заповед от 30.05.2018 г. по гр. д. № 6267/2018 г. на Софийски градски съд, образуваното въз основа на нея изп. д. № 2012/2018 г. по описа на ЧСИ Н. М. и наложения запор върху вземане по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр настоящия молител до размер на сумата от 391 416 лв. По делото е постъпила и молба с вх. № 504264/26.10.2023 г., подадена съвместно от надлежно упълномощения процесуален представител на „Джи Пи Груп“ АД и „Дисси“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от ликвидатора Е. Воденичарски, с формулирано идентично искане за освобождаване на обезпечението и превеждането му по сметка на „Джи Пи Груп“ АД. В допълнение към вече изложеното в предходната молба се сочи, че между дружествата е постигната спогодба и е извършено пълно погасяване от страна на „Джи Пи Груп“ АД на всички дължими суми съгласно решение № 10480 от 22.07.2021 г. по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав. „Дисси“ ЕООД – в ликвидация изрично заявява, че вземанията му към „Джи Пи Груп“ АД, които са били обезпечени с внесената сума, са изцяло погасени, поради което счита, че са налице законовите предпоставки за освобождаване на обезпечението. Постъпила е и молба с вх. № 504265/26.10.2023 г. с подател „Дисси“ ЕООД – в ликвидация, с която дружеството чрез представляващия го ликвидатор заявява, че въз основа на сключена между страните спогодба на 26.10.2023 г., извършено съгласно нея пълно и окончателно уреждане на отношенията им по делото, и направено пълно погасяване от страна на „Джи Пи Груп“ АД на дължимите суми по решение № 10480 от 22.07.2021 г. по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, „Дисси“ ЕООД – в ликвидация няма непогасени вземания от молителя, поради което не е налице основание за задържане на обезпечението и е съгласно същото да бъде освободено. Молителят е депозирал и молба с вх. № 504280/27.10.2023 г., с която прилага Договор за спогодба, сключен на 26.10.2023 г. между „Джи Пи Груп“ АД и „Дисси“ ЕООД – в ликвидация. Сочи, че съгласно спогодбата, дължимата от него сума в общ размер на 81 616 лв. (формирана от сбора на сумата от 38 000 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г. и съгласно фактури №№ 92/08.04.2014 г., 118/28.01.2015 г., 119/28.01.2015 г., и сумата от 43 616 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г.) след прихващане с насрещно ликвидно и изискуемо вземане от „Дисси“ ЕООД – в ликвидация в размер на 30 000 лв., е погасена до размер от 51 616 лв., последният погасен чрез извършено плащане на 26.10.2023 г. по банкова сметка с тутуляр дружеството в ликвидация. В подкрепа на твърдението си представя платежно нареждане за извършен на 26.10.2023 г. банков превод на сумата от 51 616 лв. по сметка на ответното по касация „Дисси“ ЕООД – в ликвидация. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 60322/14.09.2021 г. по ч. т. д. № 1873/2021 г., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и след констатация, че касаторът – настоящ молител, е превел по набирателната сметка на ВКС сумата от 403 616 лв. като обезпечение по молбата за спиране на изпълнението на постановеното по спора въззивно решение № 10480 от 22.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав и същата сума е постъпила по съответната сметка на ВКС, е постановено спиране на изпълнението на същото въззивно решение. С последното било е потвърдено решение № 2198/04.12.2019 г., постановено по т. д. № 1243/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, с което „Джи Пи Груп“ АД е осъдено да заплати на „Дисси“ ЕООД – в ликвидация следните суми: 38 000 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г.; 185 500 лв. – неустойка по договора № 71-Б/01.07.2013 г.; 43 616 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г. и 136 500 лв. – неустойка по договор № 96/01.08.2013 г. С определение № 50617/21.11.2022 г. по т. д. № 2663/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, обжалваното в цялост въззивно решение № 10480/22.07.2021 г. по в. т. д. № 992/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е потвърдено решение № 2198/04.12.2019 г., постановено по т. д. № 1243/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, в частите, с които „Джи Пи Груп“ АД е осъдено на основание чл. 92 ЗЗД да заплати на „Дисси“ ЕООД – в ликвидация сумите от: 185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07. 2013 г. за периода 27.11.2016 г. – 10.05.2018 г., и сумата от 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. – 10.05.2018 г., както и в съответната част за разноските. Със същото определение в останалата му обжалвана част, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частите му, с които са уважени предявените срещу „Джи Пи Груп“ АД искове по чл. 266, ал. 1 ГПК, атакуваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол и на основание чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в сила. В допуснатата до касационно обжалване част с решение № 50017/16.03.2023 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е било отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е постановено решение № 432/28.06.2023 г. по в. т. д. № 249/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 2198/04.12.2019 г. по т. д. № 1243/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, предявените от „Дисси“ ЕООД – в ликвидация срещу „Джи Пи Груп“ АД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/01.07.2013 г. за периода 27.11.2016 г. – 10.05.2018 г., и 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017 г. – 10.05.2018 г., са отхвърлени като неоснователни. Второто решение на въззивната инстанция не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила на 16.09.2023 г. При тези данни, настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Внесеното от „Джи Пи Груп“ АД обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с първото въззивно решение парични притезания. Доколкото в настоящия случай при инстанционното развитие на производството първото въззивно решение след допуснат касационен контрол е било отменено от ВКС в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените срещу „Джи Пи Груп“ АД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите съответно от 185 500 лв. и 136 500 лв., а при новото разглеждане на спора с влязлото в сила на 16.09.2023 г. второ въззивно решение тези искове са окончателно отхвърлени, то към настоящия момент не съществува вземане, чието изпълнение да гарантира внесеното по набирателната сметка на ВКС обезпечение до размера на сбора от двете отхвърлени искови претенции, или за сумата от 332 000 лв., което обосновава наличието на първото предвидено в разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК основание за освобождаване на обезпечението до посочения размер. Що се касае до уважените искове по чл. 266, ал. 1 ГПК за сумата от общо 81 616 лв., представляваща сбор от 38 000 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 71-Б/01.07.2013 г., и 43 616 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 96/01.08.2013 г., в тези си части първото въззивно решение е влязло в сила на 21.11.2022 г. с постановяването на определение № 50617/21.11.2022 г. по т. д. № 2663/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., с което в тази му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. За тези вземания и до размера от 81 616 лв. внесеното обезпечение продължава да обезпечава изпълнението на паричните притезания на кредитора. В тази връзка и предвид твърденията на страните за постигната между тях спогодба следва да се отбележи, че извън предмета на настоящото производство е преценката за действието на извършеното съгласно спогодбата от 26.10.2023 г. опрощаване (под отлагателно условие) на част от вземането (4 190 лв.) на молителя „Джи Пи Груп“ АД от „Дисси“ ЕООД – в ликвидация, представляваща сумата от общо 34 190 лв. за сторени деловодни разноски при инстанционното развитие на производството, и прихващането на остатъчната част от дълга (30 000 лв.) с вземането на „Дисси“ ЕООД – в ликвидация, произтичащо от окончателно уважените искове по чл. 266, ал. 1 ГПК. Същевременно обаче от представеното по делото с молба с вх. № 504280/27.10.2023 г. преводно нареждане от 26.10.2023 г. е видно, че „Дисси“ ЕООД – в ликвидация е получило по банков път сумата от 51 616 лв., наредена от длъжника „Джи Пи Груп“ АД, с посочено основание за плащане „решение № 10480/22.07.2021 г. по в. т. д. № 992/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав; договор № 71-Б/01.07.2013 г.; договор № 96/01.08.2013 г., СПГ 26.10.2023 г.“., т. е. от същото се установява, че и за тази дължима сума кредиторът е удовлетворен чрез извършеното доброволно плащане, което обстоятелство последният изрично потвърждава чрез представляващия го ликвидатор. За остатъчната дължима сума от 30 000 лв., представляваща горницата над доброволно платената сума от 51 616 лв. до общата присъдена с влязлото в сила първо въззивно решение сума от 81 616 лв., следва да бъде съобразено заявеното от кредитора – ответник по касация, с молби с вх. № 504264/26.10.2023 г. и с вх. № 504265/26.10.2023 г., че всички дължими нему суми от длъжника „Джи Пи Груп“ АД съгласно решение № 10480 от 22.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 992/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд са надлежно и изцяло погасени, не е налице основание за задържане на обезпечението и дава съгласие същото да бъде освободено и преведено по сочената от молителя банкова сметка. При тези данни и доколкото внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, следва да се приеме, че към настоящия момент основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС е отпаднало и внесеното обезпечение следва да се освободи, като се преведе по сметка на молителя. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

7