Определение № 134 от 07.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 617/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Б., против определение № 88 от 27 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 662 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на решението в частта му за разноските. В жалбата се сочи, че частният жалбоподател е дал достатъчно доказателства за сторени разноски и договорът за правна защита и съдействие е абсолютно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. В отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба С. М. Г. от [населено място] бряг сочи доводи за недопустимостта на обжалването, тъй като до приключването на проведеното съдебно заседание списък с разноските не бил представен. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С атакуваното определение е прието, че не са ангажирани доказателства за направени разноски пред въззивния съд, а представените доказателства с молбата за допълване на решението не водят до друг извод, тъй като са били налице преди последното заседание по делото, а и не установяват задължение – в договора е уговорено възнаграждение само за първа инстанция, а представената фактура може да е основание за процесуалния представител да претендира суми от дружеството, но не и дружеството да ги претендира от ответника по иска. О. обстоятелства са следните: Установява се, че пред въззивния съд, частният жалбоподател представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. С молбата за допълване на решението в частта му за разноските се представят две фактури за по 1200 лева с получател частния жалбоподател. Според договора за правна защита и съдействие, представен още пред първостепенния съд, е договорено възнаграждение от 1000 лева без ДДС за първа инстанция. Атакуваното определение е правилно. Първоинстанционният съд е присъдил на частния жалбоподател разноски. За сторените такива пред въззивния съд се представя фактура № 100 от 23 юни 2009 г., с която доставчикът Адвокатско дружество “Б. и Т.” предявили на частния жалбоподател претенция за заплащане на 1200 лева за осъществяване на правна защита и съдействие, процесуално представителство и защита по въззивното дело, но доказателства за действително заплатени разноски, каквото е императивното изискване на чл. 78, ал. 1 ГПК, не се представят. При това положение изводите на въззивния съд за липса на представени доказателства, ангажиращи задължението за заплащане на сторени разноски от противната страна, е правилен. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение