Определение № 761 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11853/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 229 и следващите, във връзка с чл. 176а, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Дф „Земеделие“, представлявано от изпълнителния директор, против Определение № 1785/05.11.2025 г., постановено от Административен съд - Кюстендил, по адм. д. № 512/2024 г. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и в противоречие с установената практика. Присъденото от съда адвокатско възнаграждение било прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК. Делото не разкривало фактическа и правна сложност и не било с материален интерес. Цитира се практика на СЕС. Иска се отмяна на обжалваното определение и определяне на възнаграждение в минимален размер. Ответната по частната жалба страна дава становище за неоснователност на същата. С оспореното определение съдът е приел, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е под предвидения в приложимата наредба минимум. Изложил е мотиви в тази насока. Частната жалба е допустима, като подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: При произнасянето е взето предвид, че с решение №1618/14.10.2025г., по адм.д.№512/2024г. по описа на Административен съд – Кюстендил е отменено УП №304/подмярка 6.4.1, изх.№07-2600/18884 от 18.09.2024г., издадено от изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и преписката е върната на органа за ново произнасяне, при което в полза на оспорващия са присъдени съдебни разноски в размер на 8 004,80 лв., от които 1700 лв. държавна такса и 6 304,80 лв. адвокатско възнаграждение. В хода на производството са представени доказателства за надлежно упълномощаване, с определени параметри на договореното между страните възнаграждение и неговото заплащане. Правилно и обосновано е преценено, че не са налице основания за намаляване на определения размер на разноските в частта, касаеща заплатено адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност или необоснованост от фактическа и правна страна. Направеното в хода на съдебното производство процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващата страна е определено като неоснователно, като за да достигне до този извод, съдът е преценил, че същото е под размера, определен в чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи, че при надлежно и своевременно направено възражение за прекомерност, степента на фактическата и правна сложност на делото се преценя от решаващия съдебен състав е не е обусловено от изразените в тази насока становища на страните. В конкретния случай обосновано е взет предвид предмета на производството - предоставяне на БФП по проекти от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., което предполага проучване и съобразяване на не малки по обем и съществени за производството обстоятелства както от фактическо, така и от правно естество. При правилно упражняване на дадените от законодателя правомощия, съдът е достигнал да обоснован извод за неоснователност на отправеното по реда на чл. 176а от АПК искане за намаляване на присъдените в полза на жалбоподателя разноски, респективно за съобразяване на обема на проведената защита от пълномощника със заплатеният адвокатски хонорар, тъй като същия отговаря на критериите за справедливост и съразмерност. Предвид гореописаното и на основание чл. 176а от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение