Решение № 8471 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу решение № 4891/2025 г., постановено по адм. дело № 120/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Административен съд - Пазарджик. Ответникът - Административен съд - Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на К. Д. И. против Административен съд - Пазарджик, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на принципа за справедлив процес от страна на Административен съд - Пазарджик, при постановяване на Решение № 382 от 02.07.2020 г. по адм. дело № 261/2020 г., потвърдено с Решение № 770 от 09.10.2020 г. по адм. д. № 894/2020 г., по описа на Административен съд Пазарджик. Касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ отговорността на административните съдилища за вреди от правораздавателната им дейност може да бъде ангажирана, само ако вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случая такива обстоятелства не се съдържат в исковата молба. Претендират се неимуществени вреди от твърдяна неправилност на Решение № 382 от 02.07.2020 г. по адм. дело № 261/2020 г., потвърдено с Решение № 770 от 09.10.2020 г. по адм. д. № 894/2020 г., по описа на Административен съд Пазарджик. Приложното поле на Хартата е определено в чл. 51 от същата. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на ЕС извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за ЕС и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Съгласно чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Ищецът не сочи в исковата си молба конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетото от него съдебно производство, но не е успял да го стори, поради постановеното решение, с което съдът го бил лишил от достъп до съд. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на К. Д. И.. Обстоятелството, че със съдебното решение е постановен резултат, от който ищецът не е останал доволен, не може да се счете за съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото поради недопустимостта на исковата молба, по която е образувано, а не да постанови акт по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,