Определение № 202 от 16.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 479/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат С. Т. З. – процесуален представител на Т. И. М. за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 91/09.07.2015 г. с присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в производството пред ВКС. Молителят поддържа, че при постановяване на решението съдът е присъдил разноски в размер на 300 лв. (триста лева) съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.08.2014 г. за изготвен отговор по молбата за отмяна, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева) съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.03.2015 г. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, поради което моли решението да бъде допълнено като се разгледа искането за присъждане на разноски. Ответникът Р. А. Т., чрез процесуалния си представител – адвокат Е. И., изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че претендираните разноски са в размер, който не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, както и с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което моли молбата за допълване на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С Решение № 91/09.07.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 479 по описа на съда за 2015 г. е оставена без уважение молбата на Р. А. Т. за отмяна по реда на чл.303 и следващите от ГПК на влязло в сила на 31.10.2014 г. Решение № 223/21.05.2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т. д. № 1090 по описа на съда за 2014 г. и молителката е осъдена да заплати на Т. И. М. направените разноски по делото в размер на 300 лв. При постановяване на Решение № 91/09.07.2015 г. на ВКС съдебният състав се е произнесъл по искането за присъждане на една част от претендираните разноски, фигуриращи в представения списък с разноските, съдържащ се на лист 89 от делото, но е пропуснал да се произнесе по останалата част от разноските – в размер на 500 лв., съгласно договора за правна защита и съдействие от 30.03.2015 г. за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Разпоредбата на чл. 81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответникът по молбата за отмяна е поискал своевременно да му бъдат присъдени разноските за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Самите разноски се установяват от отбелязването на тяхното плащане в самия договор за правна помощ и фигурират м списъка по чл.80 ГПК. Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение. Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,