Решение № 200 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 84/2010 г.

Решение № 200 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 84/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. А. и С. Г. А., двамата от с. Р., Старозагорска област срещу решение № 691 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 2695/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, I-5 състав решение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 2416/2006 г. за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 18.07.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2006 г. Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и установената съдебна практика. Развиват подробни съображения за характера на обезщетението за забава в размер на законната лихва, като считат, че същото следва да бъде присъдено от датата на непозволеното увреждане, а не от датата на поканата за плащане на обезщетението за неимуществени вреди. С определение № 384 от 22.06.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ищците част, като е прието, че значим за конкретното дело е въпросът за началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът - "Д. застраховане" АД, гр. София - не заявява становище по основателността на касационната жалба. Лицето В. К. В. не заявява становище. Същият неправилно е конституиран като ответник по настоящото дело, поради това, че по отношение на него с въззивното решение производството е прекратено поради отказ от предявения иск. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени постановеното от Софийски градски съд, I-5 състав решение по гр. д. № 2416/2006 г. в частта, с която обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимите на двамата ищци обезщетения за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила при процесното пътно-транспортно произшествие, е присъдено от датата на непозволеното увреждане /18.07.2001 г./, въззивния съд е приел, че застрахователят не отговаря за лихвата за забава, която дължи делинквентът и че неговото задължение е самостоятелно и е обусловено от изпращането на покана, каквото в случая не е доказано. Поради това обезщетението по чл. 86, а. 1 ЗЗД е присъдено само за периода след датата на исковата молба /07.07.2006 г./. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касаторите за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Безспорно, отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от договора за застраховка, а не от непозволеното увреждане. Доколкото, обаче, отговорността му е функционално обусловена от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена именно от датата на увреждането, а не от получаването на поканата. В този смисъл е отговорът на значимия за делото материалноправен въпрос, изцяло съобразен с наличната вече практика на Върховен касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на ВКС, Търговска колегия, II отделение Противоречието на атакуваното решение с посочената практика обуславя неговата неправилност и налага отмяната му в обжалваната част и присъждане на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането, т. е. от 18.07.2001 г., когато в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие е настъпила смъртта на дъщерята на касаторите. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК