Решение № 4843 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2025 г.
ВАСШесто отделение04.05.2026 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23343/07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6519/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. А., срещу решение № 23343/07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6519/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) № 90993 от зас. № 53/09.05.2024 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ към Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е отменено ЕР № 93367 от зас. № 220/16.11.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и преписката е върната за ново освидетелстване. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в приложимата законова уредба няма изискване в ЕР на ТЕЛК да бъдат описани конкретно трудовите дейности, които не могат да бъдат изпълнявани от увреденото лице. Твърди, че изводите на съда са вътрешно противоречиви. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ЕР на НЕЛК № 90993/09.05.2024 г., съответно да се потвърди ЕР № 93367/16.11.2023 г. на ТЕЛК, с което на жалбоподателя е определена 50 % трайно намален работоспособност за срок от 3 години. Претендира разноски по делото, включително за адвокатски хонорар. Ответниците – Агенция за хората с увреждания, Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК към Втора МБАЛ – София ЕАД, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София- град, Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София- град и „Тайкон“ ООД не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита за основателно възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е отчел реалното му здравословно състояние, документирано в медицинските епикризи. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 90993 от зас. № 53/09.05.2024 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 93367 от зас. № 220 от 16.11.2023 г. на ТЕЛК към Втора МБАЛ – София ЕАД – I състав. АССГ е установил, че между Г. Б. А. и „Тайкон“ ООД е сключен трудов договор № 16/29.05.2017 г. за работа на длъжност „техник, телекомуникации“. Със заповед за командировка от 10.01.2023 г., Г. А. е командирован в гр. Гоце Делчев за срок от 3 дни, със задача - инсталиране на телеком оборудване. На 11.01.2023 г. настъпва инцидент по време на работа, при които А. паднал от около 7 метра височина върху покрива на хотела, където работил. Получил травматични увреждания, като с разпореждане № 32440 от 24.02.2023 г. на ТП на НОИ – София- град, на основание чл. 60, ла. 1 от КТ, декларираната от работодателя злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Непосредствено след инцидента на 11.01.2023 г., екип на Спешна помощ кара пострадалия в МБАЛ „Иван Скендрев“ гр. Гоце Делчев, където му е поставена окончателна диагноза: [заличен текст]. Придружаващи заболявания – [заличен текст]. На 16.01.2023 г. е преведен в УМБАЛСМ „Пирогов“ – Клиника по ортопедия и травматология, за продължаване на лечението. Поставената диагноза е: [заличен текст]. На 24.01.2023 г. е направена операция – [заличен текст]. Пациентът е изписан от лечебното заведение на 27.01.2023 г., с предписание за домашно лечение и продължаване на антикоагулантната терапия още 20 дни. Г. А. е постъпил на 24.02.2023 г. в СБР „Здраве“ ЕАД, гр. Банкя, за провеждане на физикална терапия и рехабилитация, като е изписан на 03.03.2023 г. За периода на болнично лечение и след това за възстановяване, на жалбоподателя са издавани болнични листове – приложени по делото. Административното производство е образувано въз основа на заявление-декларация от 10.10.2023 г., подадено от Г. А., чрез РКМЕ до ТЕЛК, за освидетелстване – трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Към заявлението са приложени епикризите за болничния престой, както и направените изследвания – ССХ, доплерова сонография, Ro-графия, КТ, преглед кардиолог и ЕКГ. Заявлението и документите са разгледани от ТЕЛК към Втора МБАЛ – София – I състав. С ЕР на ТЕЛК № 93367 от зас. № 220/16.11.2023 г. е извършено освидетелстване на лицето като му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок 3 години, за състояние Общо заболяване – [заличен текст]. Отразено е в ЕР, че А. може да изпълнява длъжността си като техник – телекомуникации. Цитираното ЕР е обжалвано от осигурителя „Тайкон“ ООД пред НЕЛК, която с оспореното в първоинстанционното производство ЕР № 90993/09.05.2024 г., е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала преписката на органа на медицинската експертиза за определяне на прецизен ортопедичен и неврологичен статус, с рентгенографии и аргументирано произнасяне по отношение процента намалена работоспособност на лицето и възможността да изпълнява същата длъжност- техник по телекомуникации, свързана с дейности на височина. В мотивната част на решението е проследено състоянието на освидетелстваното лице от инцидента и последвалото лечение в МБАЛ гр. Гоце Делчев и УМБАЛ „Пирогов“. Посочено е, че след операцията в УМБАЛСМ „Пирогов“ няма данни за отстраняване на остеосинтезния материал и в ЕР на ТЕЛК не е приложена рентгенография на таза, документираща състоянието след прекараните „тежки фрактури“. Отбелязано е, че описаното състояние обуславя определяне на 40 % ТНР по част първа, раздел IV, т. 3.2. от НМЕ. ТЕЛК не е уточнила има ли остатъчен ортопедичен функционален дефицит на лява ТБС и ляв крак, какъвто обикновено съпътства описаната травма. Няма описан ортопедичен статус с ъглометрии на лява ТБС и на гръбначен стълб за лумбална спондилоза с остеохондроза, като неправилно в ортопедичната оценка по част първа, раздел IV, т. 4.2 от НМЕ, на гръбначен стълб е включена и лумбосакрален радикуларен синдром, който се оценява по част седма от НМЕ. По отношение придружаващите заболявания е извършена консултация с кардиолог, съгласно която е констатирана аневризма на възходящата аорта, което определя 30 % ТНР. При консултацията с невролог е препоръчано да се приложат проследяващи състоянието консултации с пълен и прецизен неврологичен статус и актуални образни изследвания. В първоинстанционното производство, за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, е назначена комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена от лекари със специалност по ортопедия, травматология и неврология, заключенията по която съдът е кредитирал като компетентни и обективно дадени. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр.) във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Достигнал е до извод, че при издаване на ЕР на ТЕЛК не са взети предвид всички данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице във връзка с претърпяната комбинирана височинна травма и проведеното лечение и възстановяване. Посочил е, че решението на ТЕЛК е необосновано тъй като в него не са изложени мотиви, какви са противопоказните условия на труд с оглед здравословното му състояние. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът е назначил съдебно- медицинска експертиза (СМЕ), необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвените експертни заключения по приетата без оспорване от страните СМЕ, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При вярно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е анализирал обстоятелствата от значение за спора и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По силата на чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр., принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр., във връзка с чл. 3 от НМЕ, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Нормата на чл. 45 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) регламентира правомощията на НЕЛК при произнасяне в административното производство по оспорване на решения на ТЕЛК. Съгласно разпоредбата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, правомощие на НЕЛК е да отмени изцяло или отчасти решението на ТЕЛК и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. За да са изпълнени условията на хипотезата за връщане за ново произнасяне на ТЕЛК, следва административният орган да е констатирал наличие на допуснати грешки и/или пропуски в решението на ТЕЛК. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, са налице недопустими противоречия и пропуски в производството пред ТЕЛК, които не могат да бъдат санирани в производството пред НЕЛК по реда на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от приетите по делото експертни заключения и наличната медицинска документация, по отношение на касатора е установено нарушение на функционалния интегритет в лумбосакралната част на гръбначния стълб, както и изпитване на болезненост и необходимост от заемане на анталгична поза при различни положения на тялото и лумбосакралната част в условията на работна среда, както и болката в лявата гривнена става. Посочените медицински показатели поставят освидетелстваното лице в повишен риск при изпълняването на работа, свързана с височини, ползване на специални предпазни средства и увеличено натоварване. Действително в приложимия към казуса материален закон няма въведено нормативно изискване в експертното решение да бъдат описани конкретните трудови дейности, които не могат да бъдат изпълнявани от увреденото лице. Следва да се има предвид обаче разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 7 от НМЕ, която гласи, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на противопоказаните условия на труд. В случая, предвид изричното отбелязване, че лицето може да изпълнява длъжността си като техник, телекомуникации и с оглед установеното медицинско състояние, включително ограничения в движението и позите на тялото, органът на медицинската експертиза е бил длъжен да аргументира това свое заключение. Като не е взела предвид всички данни за здравословното състояние на лицето във връзка с претърпяната комбинирана височинна травма и проведеното лечение и възстановяване, съответно не е изложила мотиви досежно противопоказните условия на труд при конкретното здравословно състояние, ТЕЛК е издала необосновано решение. В допълнение, съобразно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Видно от приложената по делото МЕД на лицето няма описание от невролог на неврологичния статус и актуални образни изследвания с оглед констатираните [заличен текст], както и не е уточнено има ли остатъчен ортопедичен функционален дефицит на [заличен текст]. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ в относимата ѝ редакция, видът и степента на увреждането - степента на трайно намалената работоспособност, се определят въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В контекста на горното, обоснован е изводът на административния съд, че ЕР на ТЕЛК е немотивирано и законосъобразно е било отменено с ЕР № 90993/09.05.2024 г. на НЕЛК. Неоснователно се явява и касаторовото твърдение за необоснованост на съдебния акт. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
24- чл. 103, ал. 4
- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 55, ал. 1 КСО
- чл. 3 НМЕ
- чл. 61 НМЕ
- чл. 61, ал. 1, т. 7 НМЕ
- чл. 62 НМЕ
- чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 101, ал. 7
- чл. 103, ал. 3
- чл. 195
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 3
- чл. 45
- чл. 60