Определение № 593 от 25.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2014 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Министерство на културата чрез пълномощник Т. Ц. главен юрисконсулт против определение № 8736 от 28.04.2014 г. по ч. гр. дело № 2313/2014 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено определението на съда от 26.02.2014 г. в частта за разноските и Министерството на културата е осъдено да заплати на Т. Д. Д. сумата 500 лв. разноски за производството по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съдът не се произнася по изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване. С Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 24 се приема, че определенията на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, от което следва, че настоящата частна жалба се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, по който се проверява правилността на обжалваното определение без да се селектира касационната жалба по значимост на поставен правен въпрос въведен в предмета на делото, обусловил решаващите изводи на съда за изхода на спора. Съдът допълнил въззивно определение, с което по частна жалба на Министерството на културата е потвърдил първоинстанционно определение за връщане на исковата молба за предявен от Министерство на културата инцидентен установителен иск, в частта за съдебните разноски като е приел, че в отговора на частната жалба ищецът Т. Д. е поискал присъждане на разноски за частното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 03.02.2014 г., в който е удостоверено и плащане в брой и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото (отхвърляне на частната жалба на насрещната страна) е прието, че другата страна има право на своевременно поисканите съдебни разноски за частното производство, присъдени с обжалваното определение в пълен размер. Определението е правилно. Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, според която ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска - в случая съдът е присъдил в пълен размер съдебни разноски за адвокатско възнаграждение направени от другата страна в частното производство, с оглед отхвърляне частната жалба на Министерството на културата. Разноските са били поискани своевременно с писмения отговор на частната жалба, доказано е че са извършени - платени в брой, факт отразен в договора за правна защита, приложен към писмения отговор, към който е представен и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Жалбоподателят не е сезирал съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатската услуга, дължимо като разноски, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК направено в частната жалба сега е неоснователно. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страната може да сезира съда с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. В този смисъл т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.