Определение № 8826 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. В. Р., чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, против Определение № 9810 от 24.07.2026г., постановено по дело № 1819/2026г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без разглеждане искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM- 2467020/29.05.2026г., издадена от младши автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна и спиране на допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба- Младши автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, в настоящия си състав, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, но е неоснователна. Производството пред АС- Варна е образувано по искане от П. Р. за спиране на предварителното изпълнение на заповед № GPAM-2467020/29.05.2026 г., обосновано с тежки и непоправими последици, свързани с невъзможността да използва личния си автомобил, както и със сключената на 29.05.2026 г. застраховка „Гражданска отговорност“. За да достигне до извод за недопустимост на така предявеното искане, първостепенният съд е съобразил, че с влязло в сила Определение № 8962/08.07.2026 г. производството по адм. д. № 1819/ 2026г. е спряно до постановяване на решение от Конституционния съд на Република България по конст. дело № 12/26 г. Поради това е приел, че предприемането на всякакви процесуални действия по спряното производство е осуетено. Действително, както е посочил и решаващият състав, искането по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение има акцесорен характер спрямо главното производство по оспорване на административния акт и може да бъде надлежно предявено само в рамките на висящо дело. При наличието на процесуална пречка по хода на основното дело, обусловила неговото спиране с влязло в сила определение, депозирането на допустимо искане по чл. 166, ал.4 АПК е предпоставено от нейното отпадане и възобновяване на производството. Тъй като това не е сторено както към момента на предявяване на искането за спиране на предварителното изпълнение, така и към настоящия, то правилно решаващият състав е приел, че същото е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Достигайки до този краен извод АС – Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, в настоящия си състав,