Определение № 10639 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 60, ал.10 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна против определение № 10377/05.08.2026 г., постановено по административно дело № 2393/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост и в условие на евентуалност за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - „Форест клуб Варна“ ООД, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна, в производство по чл. 60, ал. 5 АПК, отменя разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № 2321/19.06.2026 г. на кмета на община Варна за премахване на незаконен строеж. За да постанови този резултат съдът приема, че искането за спиране на допуснатото в т. 2 и т. 3 от заповед № 2321/19.06.2026 г., на кмета на община Варна предварително изпълнение, е допустимо по чл. 60, ал. 5 АПК, тъй като съдържат волеизявление на административния орган, допускащо предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал.1 АПК. Констатира, че обективираното в т. 2 от заповедта предварително изпълнение е немотивирано и прави извод, че това представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо съдебната проверка за наличие на материално-правните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Приема, че отмяната на предварителното изпълнение по т. 2 няма за последица необходимост от отмяна на разпореждането по т. 5 от заповедта, която има предвид забрана за достъп до строежа след изтичането на срока по т. 2, доколкото същата е постановена като обезпечение на отмененото предварително изпълнение – до решаването на спора от съда с влязъл в сила съдебен акт, а отмяната на предварителното изпълнение препятства извършването от административния орган на каквито и да било действия на държавна принуда. Обжалваното определение е допустимо и законосъобразно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Форест клуб Варна“ ООД против заповед № 2321/19.06.2026 г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството се нарежда да премахне незаконен строеж: „Многофамилна жилищна сграда“ с идентификатор 10135.2464.95.2, находяща се в местност „Кору Чаир“, гр. Варна. В жалбата се прави особено искане за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за недопустимост на обжалваното определение като постановено по лишена от предмет жалба. Правилно съдът приема, че е налице волеизявление за допускане на предварително изпълнение на заповедта преди същата да е влязла в сила, а за адресата й е налице правен интерес да инициира производство по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Направеният от първоинстанционния съд извод за допуснато от административния орган предварително изпълнение на акта, анализирайки съдържанието на т. 2, т. 3 и т. 5 от диспозитива на същия, в който срокът за доброволно изпълнение започва да тече от „съобщаване“ на заповедта, а не от влизането й в сила се споделя и от настоящата инстанция, поради което и за адресата на акта е налице правен интерес да иска спирането му по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Даденото с акта разпореждане нарушава правилото на чл. 217 ЗУТ, съгласно което жалбата срещу заповедите по чл. 225а ЗУТ спира изпълнението й до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че срокът за доброволно изпълнение на заповедта, течащ от датата на съобщаване на акта – т. 2, за премахване на незаконния строеж възпроизвежда нормите на чл. 225а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и представлява елемент от съдържанието на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Действително разпоредбата на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ регламентира, че в заповедта за премахване на незаконен строеж следва да бъде определен срок за доброволното й изпълнение, след изтичането на който тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с Наредба на общинския съвет, но чл. 225а, ал. 4 ЗУТ изисква влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 418 ГПК. В настоящия случай, както беше посочено и по-горе, административният орган определя срок за доброволно изпълнение, който тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, поради което следва да се приеме, че е допуснато предварително й изпълнение. Законосъобразен е изводът на съда, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта не е мотивирано по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК. Административният орган не излага мотиви съобразно изискването на чл. 60, ал. 2 АПК, относно наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. Констатираният от първоинстанционният съд порок във формата на разпореждането по чл. 60 АПК е съществен и винаги е основание за отмяна. Предвид изложеното, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с окончателния си съдебен акт по оспорване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в зависимост от изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,