Определение № 3728 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, подадена чрез юрисконсулт П. Симонов срещу Определение № 867/27.02.2025 г. постановено по административно дело № 51/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, срещу Заповед № 2073/31.10.2024 г. зам. кмета на Община Септември и производството по делото е прекратено. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като банката има качеството на заинтересовано лице, което има право на жалба. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното определение. Ответникът – зам. кмета на Община Септември, редовно уведомен. В срока по чл. 232 от АПК не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД срещу Заповед № 2073/31.10.2024 г. зам. кмета на Община Септември, с която на основание чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл. 205, т.1 от Закона за устройство на територията е отчужден недвижим имот 1,880 дка от Поземлен имот с проектен идентификатор 10104.385.754, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10104.385.7 по КККР, собственост на „Лео Газ 80“ЕООД. За да постанови обжалваното определение, предмет на настоящото дело, съдът е приел, че жалбоподателят не е бил страна в административното производство по издаване на процесната заповед. Административният съд е обсъдил относимите доказателствата по делото от които е установил, че настоящия частен жалбоподател е ипотекарен кредитор спрямо „Лео Газ 80“ ЕООД, въз основа на договорна ипотека, учредена по отношение на процесния имот. Съдът е приел, че жалбата на „ИНВЕСТБАНК“ АД е недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване поради това, че оспорващият не е засегнат от оспорения административен акт, поради което няма право на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилен е извода на административният съд, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване на Заповед № 2073/31.10.2024 г. кмета на Община Септември от „ИНВЕСТБАНК“ АД. Разпоредбите на чл. 120, ал. 2 КРБ, както и чл. 15, и чл. 147, ал. 1 АПК определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва, т. е. същият да има пряк и непосредствен интерес от обжалване. Граматическото и логическото тълкуване на цитираните разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Такъв интерес е налице, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези предпоставки не е установена. С оглед на законовата уредба на правото на обжалване на административни актове, съдът е направил обоснован извод за липсата на правен интерес от оспорване, което сочи на недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Дружеството не обосновава свой пряк и непосредствен интерес от оспорването на процесната заповед. Неоснователни са доводите на дружеството, че черпи правен интерес от обжалване, поради това, че е ипотекарен кредитор спрямо „Лео Газ 80“ ЕООД, който е собственост на недвижимия имот, предмет на оспорения пред административния съд административен акт. Визираните обстоятелства са свързани с непряко и косвено засягане на права и интереси, което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване, поради липсата на изискуемите предпоставки на чл. 147, ал. 1 от АПК. Дружеството не е участвало в административното правоотношение. Актът не е издаден при наличието на такова правоотношение, в рамките на което административният орган въздейства върху права или защитавани от закона интереси на дружеството. С оглед на изложените съображения, обжалваното определение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,