Определение № 278 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№2398/06.3.2012 г., подадена от ищеца Н. А. И. от [населено място], против разпореждане от 09.02.2012 г. по гр.д.№972/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е върната частна жалба, вх.№1044/31.01.2012 г. против определение №28/06.01.2012 г. по същото дело. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №28/06.01.2012 г. по гр.д.№972/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, е оставена без уважение молбата от Н. А. И. от [населено място] за възстановяване срока за касационно обжалване на решение №563/04.4.2011 г. по горепосоченото дело, с което е оставено в сила решение от 28.6.2010 г. по гр.д.№1007/2008 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. И. против “*** ***” Е., [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], за заплащане на сумата 20000 лева от всеки ответник – обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. С обжалваното определение е прието, че частната жалба, с която е обжалвано определението на въззивната инстанция, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение, е просрочена, тъй като съобщението за него е получено от съпругата на жалбоподателя на 23.01.2012 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 30.01.2012 г., а частната жалба е подадена на 31.01.2012 г., като не са налице данни за изпращането й по пощата. Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, вх.№2398/06.02.2012 г., с оплаквания за неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения: Разпореждането на Софийския апелативен съд е правилно. Изложеното в мотивите на обжалваното разпореждане изцяло отговаря на действителното положение. След като съпругата на жалбоподателя е получила съобщението за определението, с което не е уважена молбата на ищеца за възстановяване срока за обжалване на въззивното решение, съобщението следва да се счита за надлежно връчено по силата на чл.46, ал.1 ГПК. Законосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод, че частната жалба е просрочена, тъй като е подадена един ден след изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК – 31.01.2012 г. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,