Определение № 12191 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10958/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. И. К. против определение № 3764 от 05.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1859/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Г. В. Б., в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – зам. кметът по „УТСРР“ на община Разлог не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Благоевград оставя без разглеждане жалбата на Н. И. К. против заповед № РД 15-1528 от 12.11.2024 г. на заместник-кмет по „УТСРР“ на община Разлог, с която, на основание чл. 59, ал. 1, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 109, ал. 1, т. 3 ЗУТ, е одобрен ПУП – План за застрояване с отреждане за „Ферма за отглеждане на животни и склад за съхранение на селскостопанска продукция“ за ПИ с идентификатор 61813.630.27, местност „Гарата“, землището на гр. Разлог, съобразно приложената към заповедта графична част и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че ПИ с идентификатор 61813.630.27 в м. „Гарата“, землището на гр. Разлог, е земеделска земя, с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, а съгласно ОУП на гр. Разлог имотът попада в устройствена зона „Соп“ – резервна територия за развитие на промишлени и складови функции“. Посочва, че жалбоподателят е собственик на съседен имот ПИ с идентификатор 61813.750.257, който не е предмет на плана, одобрен с оспорената заповед, поради което прави извод, че не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ за наличие на правен интерес от оспорването. Констатира, че с плана за застрояване не се предвижда свързано застрояване между процесния имот и имота собственост на жалбоподопателя, както и че не са допуснати намалени разстояния към съседните имоти от допустимите по чл. 31, ал. 1 ЗУТ. Прави извод, че правен интерес не е налице и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като ПУП – ПЗ не предвижда ограничения в режима на застрояване и ползване в имота на жалбоподателя. Приема, че за ПИ с идентификатор 61813.630.27 няма предходен регулационен план, който да определя конкретното му предназначение, същият е извън регулация, с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя. Прави извод, че като земеделска земя, промяната на предназначението се извършва с изричен акт по ЗООЗ, а не с ПУП – ПЗ на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. По тези съображения съдът стига до заключението, че имотът на жалбоподателя не е непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП – ПЗ, по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ, което обосновава липсата на правен интерес и недопустимост на оспорването съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, собственост на Н. К., е съседен на имота, чието предназначение се променя с процесната заповед от земеделски в урбанизиран с отреждане „Ферма за отглеждане на животни и склад за съхранение на селскостопанска продукция“. Следователно изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, е незаконосъобразен. Като собственик на съседен имот Н. К. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и е активно легитимиран да оспори процесната заповед,, тъй като с одобрения ПУП се променя предназначението на съседния поземлен имот с идентификатор 61813.630.27. В този смисъл е и константната практиката на Върховния административен съд – определение № 8661 от 19.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8285/2023 г.; определение № 570 от 22.01.2025 г., постановено по адм.д. № 505/2025 г.; определение, постановено по адм.д. № 5787/2023 г. и др. по описа на Върховния административен съд С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, е приложим чл. 226, ал. 3 АПК вр. чл. 236 АПК, поради което същите не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,