Решение № 256 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. М. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. Н. Т. и лично от Д. Н. Т., двете с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител адвокат С. Русев, против Решение № 1063 от 20.03.2025 г. постановено по адм. дело № 771/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора като неоснователна. Касационните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочват, че мотивите на оспорения административен акт се основават на информация от бащата и поради това са едностранчиви и не отразяват действителното фактическо положение. Считат, че непълнолетната М. И. М. – [възраст] не е дете в риск по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗД, не съществува опасност от увреждане на нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, поради което няма необходимост да й бъдат предоставени психологическо, педагогическо и правно консултиране и социални услуги. Искат да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, чрез процесуален представител ст. юрк.С.Терзиева, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - И. Т. М. не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДетето във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДетето, с която се насочват детето М. И. М. и неговите родители: майка - Д. Н. Т. и баща - И. Т. М. към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Фондация „Мисия криле“ - Център за обществена подкрепа - гр.Стара Загора за предоставяне на социална слуга - психологично и семейно консултиране, при необходимост и услугата Контактен център. В мотивите на заповедта е посочено, че родителите са разведени, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е предоставен режим на контакти и размер на издръжка. Родителите са в обтегнати отношения и не поддържат активна комуникация помежду си по въпросите, касаещи детето им. Бащата съобщава, че многократно се опитва да контактува с майката, но същата не желае и възпрепятства режима на контакти с детето и го манипулира. Отразено е, че от своя страна майката декларира, че в проведени разговори бащата я обижда и се държи грубо и заявява, че не възпрепятства контактите му, а самото дете не винаги може да го посещава, тъй като има планове и състезания, а и не иска. В заповедта е посочено и че с оглед интересите на детето е необходимо да бъдат предприети мерки по чл. 23, т. 2 от Закона за закрила на детето, чрез насочване на детето и родителите за ползване на социални услуги, включващи психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите, по проблеми, свързани с отглеждането и възпитаването и обучението на детето и справяне със ситуацията в семейството - работа за преодоляване на кризата в отношенията с другия родител и намаляване негативите върху детската психика, - работа за улесняване връзката между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията, - консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие, - осъществяване на медиирани срещи между родителите; - подкрепа и помощ при осъществяване режима на контакти на детето с бащата, като при необходимост ползване и на услугата Контактен център. Съдът е установил, че производството пред административния орган е образувано по повод информация от бащата, че е възпрепятстван от майката при контактите му с дъщерите му, включително през дните, определени от съда за контакти. Проведена е среща с родителите, на която са информирани за възможностите за ползване на социални услуги за преодоляване на противоречията в отношенията им и нормалното протичане на личните отношения на бащата с децата. В доклад за оценка на случай е констатирано, че М. М. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДетето и на основание чл. 15 от ППЗЗДетето е открит случай на детето. С оглед осигуряване най-добрия интерес на детето и необходимостта да бъдат предприети мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДетето, детето, заедно с двамата родители са насочени за ползване на социална услуга. Съдът е установил, че отношенията между родителите и детето са опосредствани от правни действия по изпълнително дело относно режима на контакт, наложена е глоба, дадени са указания на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ да издаде заповед по чл.20, ал. 1, т. 1 от ППЗЗДетето за включване на родителите, а по преценка и децата в програма за ползване на социална услуга, свързана с мярката за закрила в семейна среда. Установил е, че е изготвен социален доклад, в който са установени отношенията, между родителите, и между родителите и децата, което е мотивирало издаването на заповедта за ползване на социална услуга, както и план за действие за изпълнение на заповедта. Д. Т. и М. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т., са оспорили по административен ред заповедта, като с Решение № 24-РД06-0027 от 30.08.2024 г., Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл.81, ал.1 и чл. 97, ал.1 и от АПК във вр. с чл.20 от ППЗЗДет, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Горестоящият административен орган е приел, че определената с оспорената заповед социална услуга е съобразена с потребностите на детето и с най-добрия интерес на детето - да поддържа нормални отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му развитие. В първоинстанционното производство съдът е изслушал и непълнолетното дете М. М.. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т.1 – т.13 и чл.23 от ЗЗДет. и чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет. и събраните по делото доказателства съдът е формирал извода за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Счел е, че предприетата мярка за закрила в семейна среда е адекватна с оглед отношенията в семейството и най-вече на интересите на детето. Приел е, че ползването на определената с обжалваната заповед социална услуга, като вид мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗДет, се явява доказателствено обосновано и оправдано от гл.т на съществуващия риск от нарушение на връзката родител-дете (предвид неспазването на определения със съдебно решение режим на лични отношения между непълнолетното дете и неговия баща, безспорно установеното отчуждение на детето от баща му, обтегнатите отношения между родителите след развода и липсата на комуникация между тях по въпросите, касаещи детето), като предприемането на мярката цели предотвратяване на евентуални бъдещи рискове по отношение на психическото и емоционалното развитие на непълнолетната М. М. и формирането й като личност. Споделил е извода на административния орган, че М. М. се явява „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет. В заключение съдът е посочил, че няма нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен и отхвърлил жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред административния съд - инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора е материално законосъобразна и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че детето М. М. не може да бъде определено като „дете в риск“, по смисъла на §1, т. 11 ,б. „в“ от ДР на ЗЗДет. Липсата на контакти между детето и баща му, в разрез с правата му по чл.9, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето, нарушаването на връзката родител-дете, предвид конфликтите между родителите и установените дефицити във взаимоотношенията им, както и отражението им върху психологическото и емоционално развитие на детето, сочат на опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Горното обосновава необходимостта от предприемане на адекватни мерки за преодоляване на ситуацията на „дете в риск“. В чл. 18, ал.1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". Според съдържанието на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на правната норма, следва да е доказана алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Видно от доказателствата по делото е, че между родителите на непълнолетната М. М. са налице влошени взаимоотношения след развода, до степен, налагаща намесата на държавни институции относно разрешаване на възникналите между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакти между децата и бащата съобразно установения от съда режим на лични контакти и предотвратяване на риска от родителско отчуждение. В тази връзка, приложената мярка е съобразена с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване е наредено с оспорената заповед, е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б.“д“ от ДР на ЗЗДет. Нормата на чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124, ал.2 от Семейния кодекс гарантират правото на децата на лични отношения с всеки родител. Първоинстанционното решение е съобразено и с практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romani, № 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето. (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението от Съда по правата на човека по делото Rebec v. Croatia, (№ 27148/12, § 92). Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба. В съответствие с нея съдът е изложил мотивирани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения им прецизен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е достигнато до обосновано заключение за неоснователност на жалбата, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на акта. След извършената служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,