Определение № 558 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 21/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. срещу определение № 370 от 12.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 450/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 11165 от 26.08.2024 г. от Н. М. Н. срещу определение № 797 от 21.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 425/2024 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 631 ГПК до произнасяне по дело С-744/2023 на Съда на Европейския съюз (СЕС), и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че спирането е във връзка с отправено преюдициално запитване от друг национален съд във връзка с присъждането на ДДС при предоставена услуга по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Излага доводи, че изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК се отнася само до съда, отправил преюдициалното запитване до СЕС, както и че противно тълкуване би довело до нарушаване на принципа по чл. 13 ГПК за решаване на делата в разумен срок. Поддържа, че освен правилата на чл. 628 - 633 ГПК следва да бъде съобразено и първичното съюзно право и конкретно т. 14 от „Препоръките към националните съдилища за отправяне на преюдициални запитвания“, препращаща към чл. 23 от Статута на Съда, предвиждащ, че националната юрисдикция, отправила преюдициалното запитване, спира производството по делото до произнасянето на СЕС. Според жалбоподателя от процедурните правила на СЕС не може да се изведе по аналогия правомощие за друга юрисдикция, извън запитващата, да спре производството по висящото пред нея дело. Частният жалбоподател сочи, че спирането на производството е само на изчерпателно посочените в закона основания, поради което разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК не би могла да се тълкува разширително. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, [населено място], изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а именно преграждащо определение на апелативния съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на Н. М. Н. срещу определение № 797 от 21.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 425/2024 г. на Старозагорски окръжен съд, въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Счел е, че в случая е налице основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 ГПК, а не по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложил е съображения, че е без значение обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, доколкото съдът ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния спор. Изложил е съображения, че невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на разпоредбата, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело, в която насока е цитирал практика на ВКС. Посочил е, че обжалваемостта на съдебните актове произтича от закона, поради което е без значение, че съдът е указал, че определението подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК произтича от императивната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който тези въпроси са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 ГПК. По изложените съображения разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК се прилага и за определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор. С оглед правомощието на СЕС да преценява допустимостта на отправените преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността за обжалване на акта, както когато съд е установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване и отправя такова, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка, по отношение на същите правни въпроси, които се поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС, е от компетентност само на СЕС, което изключва възможността национална юрисдикция да проверява по реда на обжалването законосъобразността на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентностите на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл. 267 ДФЕС. Основанието и необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Поради това следва да се приеме, че идентичността на процесуалното действие предпоставя и еднакъв режим на необжалваемост на постановения акт. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение