Решение № 573 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М., с [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, чрез процесуалния му представител адв. А. Захариева, против Решение № 37043/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9681/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), I отделение, шести състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение № 4594/26.08.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като събраните по делото доказателства сочели, че М. и семейството му са били въвлечени във въоръжен конфликт между правителствени сили и талибаните. Освен това са изложени съображения, че според всички международни доклади общата ситуация в Афганистан отговаряла на състояние на въоръжен вътрешен конфликт. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него – да постанови друго, с което да предостави на чужденеца статут на бежанец или хуманитарен статут, или в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител – главен юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя 3 броя писмени справки за Афганистан. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение № 4594/26.08.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Н. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След извършен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора, административният съд приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място АССГ е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Н. М.. Според съда правилно административният орган е преценил, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че чужденецът не е посочил да е бил заплашван, преследван, съден или осъждан, като изрично е отбелязал в проведеното интервю, че е напуснал Афганистан заради проблеми с роднини, както и защото е получил покана да участва във войната от страна на талибаните, без обаче да излага твърдения, че е преследван от тях поради това, че не се е присъединил да участва във войната на тяхна страна. Освен това е прието, че след като е подал молба за закрила в България, заминал за Германия, където също подал молба за закрила, като след депортирането му обратно в България, е заявил, че иска закрила в Германия. След анализ на бежанската история на чужденеца съдът е приел за обосновани изводите на административния орган, че причините за напускането на страната му по произход имат икономически характер, като доколкото не е доказано наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, липсвали законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като чужденецът е напуснал Афганистан доброволно и не е навел като причина за напускане на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Наред с изложеното по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е анализирал доказателствата по делото, в т. ч. и представените 2 броя справки – от 11.06.2025 г. и от 30.09.2025 г., от които било видно, че насилието в Афганистан не е безогледно и повсеместно на цялата територия. Прието е, че въпреки общата ситуацията на несигурност в държавата по произход на молителя - същата не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, даващи основание за предоставяне на международна закрила на базата на общата ситуация, като освен това спрямо заявителя не се установявало да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата му по произход би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е също така, че в Афганистан нямало въоръжен вътрешен или международен конфликт, а М. не попадал в категория от лица, които да са уязвими или по отношение на които талибаните биха имали неблагоприятно отношение. Наред с това е прието, че принципът „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, също не е нарушен, като при евентуалното връщане на Н. М. в Афганистан – няма да са застрашени неговите живот и здраве и няма да бъде поставен в опасност от изтезания или нечовешко отношение. На последно място било прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Н. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай прави впечатление бежанската история на Н. М., а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни – Пакистан, Иран и Турция, като в Турция е останал продължително време (близо 2 години), а впоследствие е влязъл в Република България, след което заминал за Германия, която била крайната му цел и където също подал молба за международна закрила, която поддържал и след депортирането си в обратно в България. Предвид това според настоящата съдебна инстанция в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по – добри условия за живот и реализация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че така представената бежанска история на лицето не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни за доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил, че М. и семейството му са били въвлечени във въоръжен конфликт между правителствени сили и талибаните, както и това, че според всички международни доклади общата ситуация в Афганистан отговаряла на състояние на въоръжен вътрешен конфликт. На първо място следва да бъде посочено, че административният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на Н. М.. Видно от съдържанието на приложените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно актуалното положение в Афганистан – в държавата по произход на молителя не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан в контекста на управлението на талибаните - сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако тя не е съпътствана с обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. На първо място от бежанската история на касаторът е видно, че същият не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Наред с това от приложените справки за Афганистан се установява, че не се откриват данни за провеждане на военни действия в страната, имащи характера на вътрешен въоръжен конфликт, нито други обстоятелства, от които да се направят изводи, че обстановката там достига прага на безогледно насилие над цивилното население по смисъла на Директива 2011/95. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че въпреки общата ситуацията на несигурност в държавата по произход на молителя - същата не е достигнала степен на безогледно насилие и въоръжен вътрешен или международен конфликт, и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си - това не би довело до неблагоприятни последици за него. В случая не са налице основания и за прилагане на забраната за връщане. Бежанската история, обсъдена в светлината на актуалната информация за страната на произход не предоставят основание да се смята, че при връщането му в Афганистан основните и неотменими права на чужденеца по чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ биха били нарушени. Посочената преценка е актуална към настоящия момент и не освобождава държавата от отговорността да прецени наличието на предпоставки за връщане и към момента на извеждане на лицето. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение № 4594/26.08.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Н. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,