Решение № 3591 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. В. Р., чрез адв. Петрова, срещу решение № 34452 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2137/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № САГ25-РА-30-006/28.01.2025г. на главния архитект на Столична община, допълнена със заповед № САГ25-РА-30-022/12.02.2025г. на кмета на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответниците главен архитект и кмет на Столична община, чрез юрк. Василева, оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Бългериан акаунт сървис" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – град е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизвоствените правила. В този смисъл са мотивите на съдебния акт, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно е и заключението на административния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателя Л. В. Р. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: „автосервиз“, част от сграда с идентификатор 68134.6722.1231.3, находящ се в УПИ VI-9- за автосервиз, офис и жилища, в кв. 1, м. „Градина- изток“, район „Панчарево“, Столична община, е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, се установява, че предмет на заповедта за премахване е сграда, изпълнена от метална конструкция с метални колони, ригели, греди и столици, стени - от фасадни термопанели и покрив от покривни термопанели, с дължина около 63,90 м., ширина от около 6,31 м. до около 11,90м. и обща площ около 685 кв. м. Строителството е извършено през 2018- 2020г. без одобрен проект и разрешение за строеж и не отговаря като конфигурация, ситуация, площ и разстояние до съседните имота на предвижданията на действащия ПУП- ПЗ за имота, одобрен през 2020г. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и е незаконен в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план и е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Възражението на касатора, че строежът е законен с оглед представените одобрени проекти и издаденото от главния архитект на Столична община разрешение за строеж № 59/08.04.2022г. за „автосервиз и работилница със ЗП79,75 кв.м. и РЗП 129,35 кв.м. и изгребна яма“ в същия имот, е неоснователно, тъй като изграденият на място и описан в заповедта за премахване строеж не съответства като конфигурация в план, местоположение в имота и площ на издадените строителни книжа. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строителството е извършено през периода 2018-2020г. (доказателства в друг смисъл от жалбоподателя не са ангажирани), поради което попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства, които се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В случая доказателства, които да опровергават установените в хода на административното производство факти, не са ангажирани от жалбоподателя, а напротив – същите се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства и по възраженията на жалбоподателя, както и в подкрепа на направените правни изводи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение в обжалваната част. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното своевремено искане, обстоятелството, че ответната страна се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 102,25 евро (200.00 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационото производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,