Определение № 1745 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. А. В., подадена срещу определение № 12 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 4/2026 г. по описа на АС Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу прекратяването на въззивното производство по гр.д. № 1635/2025 г. на ОС Варна по подадената от него въззивна жалба срещу решението на районния съд и е прекратено производството по частната жалба срещу определението на ОС - Варна, с което е оставено без уважение искането за спиране на въззивното производство. Неправилно апелативният съд не се произнесъл по същество по искането за спиране на въззивното производство; неправилно било прието, че касаторът нямал правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Жалбоподателят моли за отмяна на определението и за връщане на делото за произнасяне по искането за спиране на въззивното производство. Ответникът по частната жалба я оспорва. Частната жалба е процесуално допустима в частта срещу прекратяването на производството пред апелативния съд по жалбата срещу отказа за спиране на въззивното производство. В останалата част частната жалба е недопустима, тъй като съгласно тълкуването на процесуалния закон, направено в ТР № 2/2018 г на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият случай е такъв – Окръжен съд Варна е прекратил като въззивна инстанция производството по подадената от В. въззивна жалба срещу решение на районен съд. Постановеното от апелативния съд определение срещу това прекратяване е окончателно, а жалбата срещу него е недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да се произнесе по основателността на допустимата част от жалбата, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: Апелативен съд – Варна се е произнесъл по частна жалба на В. В. против определението на Окръжен съд - Варна, с което е прекратено въззивното производство по подадената от него въззивна жалба против решението на РС - Девня по гр.д. № 525/2024 г. и е оставено без уважение искането на В. за спирането на въззивното производство до произнасянето на ВКС по жалбата му срещу връщането на частна жалба относно предоставяне на правна помощ. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което се отказва спиране на производството, не попада в нито едната от двете хипотези на допустимост на обжалване на съдебни определения. Правилно апелативният съд е приел, че обжалваното пред него определение на Окръжен съд Варна е необжалваемо и не дължи произнасяне по него. Обжалваното определение в допустимата част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. В недопустимата част те следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение