Решение № 3324 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Габрово, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Р. Стоянова, срещу Решение № 561/02.05.2025 г. по адм. дело № 26/2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдебното решение е неправилно, постановено при касационни отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед за налагане на санкции. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът „Реха Бул“ ООД, чрез пълномощник адвокат В. Драганова в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждането на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената заповед, директорът на РЗОК – Габрово е наложил на ответника по касация санкция финансова неустойка в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, на основание чл. 24а, ал. 1, т. 1 и ал. 2-3 от Договора за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 година за обект в гр. Габрово. От фактическа страна е установено, че административният орган е извършил проверка, назначена със Заповед № 07/РД-25-368 от 10.12.2024 г. на дружеството – изпълнител на предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), за контрол по изпълнението на договора. В заповедта е посочено, че фактическите основания и мотиви за налагане на санкцията са изчерпателно посочени в Протокол № 666 от 17.12.2024 г., като административният орган е обсъдил възраженията на търговското дружество. В съставения Протокол за извършена проверка по изпълнение на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № 666 от 17.12.2024 г. е отразено, че по отношение на конкретно посочени лица, получатели на батерии /20 броя/ за слухов апарат, е установено декларирано от лицата получаване на помощните средства от обекта на оспорващото дружество в гр. Севлиево, а продажбите на помощните средства са отчетени в обекта на дружеството в гр. Габрово. Батериите за слухов апарат на физическите лица са отпуснати от търговски обект с код 0700001 – обекта в гр. Габрово, съгласно Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 г. В протокола е посочено още, че е установена пълна липса на подадени отчети за заплащане/доплащане от НЗОК на отпуснати ПСПСМИ от търговския обект в гр. Севлиево за последните месеци, поради което възникнало предположение, че изпълнителят, чрез търговския си обект в гр. Габрово, нарушава чл. 16, ал. 3, т. 2 от Договора – отпуска ПСПСМИ на лица, различни от заявителите/техните представители, поради невъзможност те да се легитимират чрез лична карта в момента на предаване, което води до санкцията, записана в чл. 24б, т. 25, б. „а“ от Договора. Посочено е, че, ако е съществувала техническа причина за наложените промени в работата на обектите, изпълнителят е бил задължен да уведоми своевременно РЗОК – Габрово, като пропускът се явява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.2 от Договора, за което е предвидена санкция по вид и размер, установени в чл. 24б, т. 20, б. „а“. Административен съд – Габрово е отменил заповедта за налагане на санкция като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, но в нарушение на предвидената от закона форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост са неоснователни. При правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя. Правилно съдът е преценил, че процесният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми. Правилен е изводът на Административен съд - Габрово, че процесната заповед не съдържа конкретни и ясни мотиви, а изложените не изпълняват изискването за обосноваване на фактически основания за издаване на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите на административния акт могат да се съдържат и в представения Протокол за извършена проверка по изпълнение на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № 666 от 17.12.2024 г., но от констатациите на административния орган обаче, не могат да се изведат конкретни непротиворечащи си обстоятелства, които да бъдат и съдебно проверени. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Правилото, въведено с нея установява задължение за административния орган да мотивира изпълнително- разпоредителната си дейност и същевременно осигурява на адресата на акта правото да разбере волята на административния орган и да организира защитата си пред съда, а и съдебната инстанция да осъществи правомощието си за контрол за законосъобразност, който винаги се базира на съдържанието на оспорения индивидуален административен акт. В случая административният орган не е изложил ясни фактически и правни основания за издаване на заповедта, като се е позовал на констатациите от протокола за извършената проверка, което обаче не съдържа достатъчна яснота за какво нарушение или нарушения какви санкции се налагат. При липса на мотиви в константната съдебна практика се приема, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което категорично обуславя отмяната му. С оглед гореизложеното, оспорената заповед за налагане на санкции е незаконосъобразна и като я е отменил Административен съд – Габрово е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Позоваването на доказателствата по делото - приемо - предавателни протоколи на л.52-53; 55-56; 58-59 от дело №26/2025 г. не обосновават друг изход на правния спор. Противно на оплакването в пункт 2 от касационната жалба, решението на Административен съд – Габрово се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за правилното решаване на спора доказателства, изчерпателно е обсъдил и анализирал всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения акт в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. При спазване на съдопроизводствените правила съдът е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента) – своевременно поискани и надлежно заплатени, видно от приложен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие и разписка за извършеното плащане. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, настоящият състав на съда намира за неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на спора и процесуалната активност на адвоката. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение