Решение № 4276 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13929/2018 г.

Решение № 4276 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13929/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Д. Брамчев, подадена чрез адв. Петров, против решение № 1904/26.09.2018 г. постановено по адм. дело № 3686/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на касатора против РА № Р-16002415000755-091-001/26.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, в частта потвърдена с Решение № 871/09.11.2015 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - [населено място], относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 642, 82 лв., както и допълнително установените вноски за ЗО: за 2010 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105, 01 лв., за 2011 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84, 16 лв. и за 2012 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63, 32 лв. и Дирекция "ОДОП" – Пловдив е осъдена да заплати на Д. Брамчев сумата от 760, 51 лв. разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация. В жалбата са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, както и че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е преценил събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част, както и присъждане на направените разноски по делото. Направено е искане съдът да се произнесе по отношение на разноските, присъдени по адм. дело № 3181/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с оглед диспозитива на решението, постановено в първата касационна фаза. Ответникът – Дирекция "ОДОП" – Пловдив сочи чрез юрк. Бойкова в писмена молба, доводи за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на Административен съд – Пловдив е отменил оспорения РА, с който допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 642, 82 лв., както и допълнително установените вноски по ЗОВ: за 2009 г. ДОО в размер на 2 791, 62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 277, 91 лв. и ЗО в размер на 930, 54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 507, 53 лв., за 2010 г. ЗО в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105, 01 лв., за 2011 г. ЗО в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84, 16 лв. и за 2012 г. ЗО в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63, 32 лв., в частта на допълнително установените задължения за внасяне за ДОО и ЗО за 2009 г., ЗО за 2010 г. и за ЗО до 15.02.2011 г., ведно със съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С Решение № 15601/19.12.2017 г. по адм. д. № 12484/2016 г. състав на ВАС, Осмо отделение е отменил постановеното от Административен съд – Пловдив решение № 1705/26.09.2016 г. по адм. д. № 3181/2015 г. в обжалваните части, както и в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив разноски и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства конкретно във връзка с отделните твърдения за получени суми от ревизираното лице, както и да се изложат собствени мотиви относно фактите по делото в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. и задължения за ЗО за 2010 г., 2011 г. и 2012 година. Решението на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен РА № Р-16002415000755-091-001/26.08.2015 г. относно допълнително установени вноски за ДОО и ЗО за 2009 г., ведно с прилежащите лихви е влязло в законна сила. При новото разглеждане на делото Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Брамчев против горепосочения РА относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 642, 82 лв., както и допълнително установените вноски за ЗО: за 2010 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105, 01 лв., за 2011 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84, 16 лв. и за 2012 г. в размер на 201, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63, 32 лв. и Дирекция "ОДОП" – Пловдив е осъдена да заплати на Д. Брамчев сумата от 760, 51 лв. разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация. За да постанови обжалвания резултат съдът е установил следното: Ревизионното производство се явява повторно, като с процесния РА, при ревизия, проведена по реда на чл. 122-124 ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, в тежест на Д. Брамчев са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и по ЗОВ. Според приходната администрация данъчният субект е физическо лице без дейност като едноличен търговец, няма участия в търговски дружества и без регистрация по ЗДДС за периодите, попадащи в обхвата на ревизията. За ревизирания период е неосигурено лице, като не е получавал доходи по трудови или извънтрудови правоотношения, доходи от наеми, доходи от прехвърляне на имущество и не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Обсъдена е получената информация, която има отношение към размера на доходите му като е констатирано, че физическото лице, заедно със съпругата си са извършили сделки с недвижими имоти и МПС и е прието, че придобитото имущество е с общ принос на двамата съпрузи. Органите по приходите са обсъдили твърденията на Брамчев относно предоставените като дарение суми, извършили са проверка за възможността на дарителите да разполагат с посочените парични суми, взели са предвид извършената ревизия на съпругата на ревизираното лице и са преценили, че същото не е разполагало с декларирани и обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за проверявания период. Констатирано е наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, което е довело до определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На следващо място, с РА е установено, че за периода 2010 г. – 2012 г. Брамчев не е упражнявал трудова дейност и не е получавал доходи по трудови или без трудови правоотношения, поради което с РА са определени задължения за здравноосигурителни вноски за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО. При новото разглеждане на делото, съдът е обсъдил доказателствата, представени в хода на първоначалното съдебно производство, приел е допълнителни писмени доказателства, изслушал е заключение по ССчЕ и е разпитал като свидетели синът и племенникът на касатора. За да постанови обжалвания резултат, съдът не е кредитирал заключението от допуснатите съдебно-счетоводни експертизи, приети при първоначалното и повторното разглеждане на делото като е приел, че защитната теза на жалбоподателя се съсредоточава в обстоятелството, че при ревизионното производство на съпругата му са установени допълнително неотчетени приходи от продажба на стоки, в следствие на което нетният размер на тези доходи е достатъчен да покрие недостигът на парични средства и при двамата съпрузи. Изложил е мотиви, че неправилно вещото лице е включило в приходната и разходната част на паричния поток размерът на неотчетените приходи и съответстващите им разходи под формата на отчетна стойност на закупените стоки, в размерите, съгласно обжалвания от съпругата му ревизионен акт. Позовал се е на разпита на вещото лице като е посочил, че правилният подход би бил в приходната част на паричния поток на съпругата - собственик на ЕТ да бъдат включени нетните печалби от дейността като ЕТ. След анализ на приложимите правни норми, на събраните по делото писмени доказателства, на показанията, снети от свидетелите включително, обсъждайки достоверността на заявените от тях факти по отношение на възможността им да предоставят парични средства на роднините си, първоинстанционният съд е преизчислил паричния поток на физическото лице, като в началното салдо на парични средства е включил единствено паричната сума в размер на 5 000 лв., предоставената в дарение от сина на жалбоподателя. В заключение първоинстанционният съд е изчислил, че върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 1 492, 60 лв., който е в по-голям размер от този, изчислен при ревизията и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК е потвърдил процесния РА в частта относно допълнително определено данъчно задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 178, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 642, 82 лв. По отношение допълнително определените в ревизионния акт допълнителни вноски за ЗО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съдът е възприел изводът на органите по приходите и е потвърдил акта и в тази му част. Произнесъл се и по отношение на разноските като подробно е обсъдил претенциите на страните и размерът на възнаграждението, което им се полага. Решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. В конкретния случай, жалбоподателят се позовава на доказателства, които не присъстват по делото, като в негова тежест е да ги ангажира с оглед извършване на оценката им в съответното производство. Правилно първоинстанционният състав не е кредитирал заключенията от съдебно-счетоводните експертизи. Доходът от дейността като ЕТ е личен доход на лицето, което го е реализирало и не следва да бъде третиран като доход, реализиран със съвместния принос на двамата съпрузи. Нетният доход от дейността като ЕТ (след приспадане от него на дължимите данъци и осигуровки) следва най-напред да бъде трансформиран в парични средства при физическото лице, които най-напред да послужат за "покриване" на недостиг на парични средства именно при това лице, формиран в следствие на нарастване на имуществото му (покупка на недвижим имот или на движима вещ на значителна стойност). В случай като процесния, когато при две ревизионни производства на двама съпрузи е констатиран недостиг на парични средства в следствие на извършена покупка на недвижим имот в режим на СИО, следва в случай на остатък на парични средства при единия съпруг, при изрично съгласие те да бъдат "пренесени" за покриване на недостига при другия съпруг, което води до намаление на наличните парични средства при първия съпруг. Неоснователно е и възражението, че в разходната част на паричния поток следва да се включи паричният разход за издръжка на домакинството само в размера на заплатените консумативни разходи, за които са представени документи. Видно от данните по делото в хода на ревизията Д. Брамчев не е представил документи за заплатени консумативни разходи и местни данъци и такси, предвид на което правилно е прието от ревизиращия екип, че следва да включи в разходната част на паричния поток именно 1/2 от паричния разход на двучленно домакинство за 2008 г. и 2009 г., съобразно данните от НСИ. Съгласно същите данни, обаче, паричният разход на домакинство се състои от множество компоненти с различни стойности, като около половината от него представляват разходи за храна, облекло, здравеопазване, свободно време, транспорт, разнообразни стоки и услуги и други разходи. В случай на представяне на документи за извършени разходи по пера (напр. за консумативни разходи, данъци, социални осигуровки, поддържане на дома и транспорт) статистическите стойности следва да бъдат заместени със стойностите на действително извършените разходи по документи за съответното перо, като за останалите пера статистическите данни ще останат непроменени. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за законосъобразен и изводът, че сумата от 23 000 лв. за покупка на апартамент през 2009 г. представлява средства с недоказан произход, представляващи доход, подлежащ на облагане. С оглед гореизложеното решението в своята цялост като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Правилно са определени разноските и решението следва да се остави в сила и по отношение на тях. Решението на ВАС по адм. д. № 12484/2016 г. е влязло в сила и претенцията по отношение на разноските, присъдени при първоначалното разглеждане на делото и последвалия касационен контрол не са предмет на настоящото производство. При този изход на спора, в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 417, 51 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като съставът на Административен съд – Пловдив се е произнесъл по отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,