Решение № 15527 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2014 г.

Решение № 15527 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Димитров Митов, в качеството на ЕТ "Илия Митов" против Решение № 51/9.01.2014 г., постановено по адм. д. № 527/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 161203597 от 5.11.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 76/24.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са определени данъчни задължения за 2007 г. и 2008 г. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Не се претендират разноски. Ответникът Директорът на Д "ОДОП" Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 11 175.56 лв. и лихви в размер на 4 357.94 лв.; ДОО в размер на 5 583.02 лв. и лихви в размер на 4 444.46 лв.; ЗО в размер на 2 034.65 лв. и лихви в размер на 824.18 лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1 649.68 лв. и лихви в размер на 1 299.57 лв. Съдът е отменил обжалвания ревизионен акт № 161203597 от 5.11.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 423.55 лв. и лихви в размер на 110.18 лв.; ДОО - 357.66 лв. и лихви 184.34 лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 137.56 лв. и лихви -70.90 лв.; ЗО в размер на 220.10 лв. и лихви -57.26 лв. В тази част решението е влязло в сила, поради необжалването му. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК- налице са данни декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. След анализ на съотносимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане на РЛ по периоди. Извършените разходи са съпоставени с получените и доказани приходи, в резултат на което е установено, че през 2007 г. извършените разходи от ревизираното лице и неговото домакинство превишават получените доходи с 22 173.30 лв. През 2008 г. извършените разходи от ревизираното лице и неговото домакинство превишават получените приходи с 19 707.91 лв. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление и са предоставени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С издадения ревизионен акт са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 11 175.56 лв. и лихви в размер на 4 357.94 лв.; ДОО в размер на 5 583.02 лв. и лихви в размер на 4 444.46 лв.; ЗО в размер на 2 034.65 лв. и лихви в размер на 824.18 лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1 649.68 лв. и лихви в размер на 1 299.57 лв. Така постановеното решение е правилно. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства и въз основа на техния анализ поотделно и в съвкупност е установил правилно релеватните факти. Довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен, тъй като съдът е обсъдил както събраните в хода на ревизията доказателства, така и приетите в хода на съдебното производство заключения на ССЕ и показанията на разпитаните свидетели. Подробно е изложил доводи, защо не следва да бъде кредитирано заключението на експертизата в една част, както и, защо свидетелските показания не оборват констатациите в РА. Правилно е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установено е, че за процесната 2008 г. на касатора в качеството му на земеделски производител, по банков път е преведена сумата от 42 009.70 лева. Въз основа на подробен анализ извършен в хода на ревизионното производство на доходите и разходите на ДЗЛ, правилно е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на приетите по делото договори за предоставяне на временна финансова помощ. Не са представи доказателства за наличие на сумите у заемодателите, поради което като частни документи обсъдени с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. Както правилно е приел АС като източник на доход не следва да се взема декларираният доход в размер на 31 532.00 лв. в ГДД за 2007 г., тъй като не се установява че през 2007 г. ЕТ е отглеждал пшеница, царевица, слънчоглед, както и че е разполагал със земеделска площ от 2769.8 дка. Правилно е прието, че следва да бъде кредитирано заключението на СТЕ, изготвено в съдебното производство. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, съдът е приел, че задълженото лице не е оборило констатациите на органа по приходите. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,