Определение № 6570 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място] против Определение 1364 от 17.04.2024 г. постановено по административно дело № 131/ 2024 г. по описа на Административен съд- Велико Търново (АС- Велико Търново), с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно обжалване по административно дело № 131/ 2024г. по описа на АСВТ. Жалбоподателят излага съображения, че постановеният акт е незаконосъобразен. Ответникът не представя становище. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Г. В. В., срещу ГДО към МП, с която се претендира изплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева за причинени му неимуществени вреди при конвоирането му на 18.04.2018 г. от съда във Велико Търново до Затвора [населено място]. В тази молба лицето иска да бъде освободен от държавна такса по делото. С Определение № 648/ 22.02.2024г. по административно дело № 131/ 2024 г. искането за освобождаване от държавни такси по делото е оставено без уважение. Определението е обжалвано и е оставено в сила с Определение № 952/ 18.03.2024г. по адм. дело № 202/ 2004 г. на тричленен състав на АС- Велико Търново. С Определение № 1078/ 26.03.2024г. по административно дело № 131/ 2024 г. на АС- Велико Търново производството по делото е прекратено. Определението е обжалвано, като с Разпореждане № 1189/ 03.04.2024г. частната жалба е оставена без движение, указано е на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС и да посочи конкретни съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. С писмена молба от 10.04.24 г. В. посочва, че желае да бъде освободен от заплащане на държавна такса, като за него липсва промяна в обстоятелствата, декларирани при депозиране на исковата молба. В обжалваното пред настоящата инстанция определение АС Велико Търново преценява, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса, като постановеното определение за отказ за освобождаване е влязло в сила. Към новото искане не били представени допълнително доказателства, като липсва и декларация за имуществено състояние. В. изрично посочил, че липсва промяна на обстоятелствата. Съответно решаващият съд счел, че той е в състояние да заплати държавната такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. Определението е правилно. На основание чл. 227а, ал.2 АПК, вр. чл. 236 АПК такси и разноски по производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него. Правилен е изводът, че лицето разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са налице основания за освобождаването му от внасяне на такава. Изводът на съда е обоснован с информацията, съдържаща се в изпратената от Агенцията по вписванията справка за наличните данни за В. и съпругата му в ИКАР. От справката, не може да се направи извод, че имущественото състояние на В. е такова, че да бъде преценен като лице, без доходи. Частният жалбоподател е на пълна държавна издръжка и притежава множество недвижими имоти, заедно със съпругата си. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение