Определение № 314 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК и е спряно с определение № 325/ 24.09.2015 г. до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г. с което отпада основанието за спиране на производството по настоящето дело и същото следва да бъде възобновено. М. Д. Н. претендира за отмяна на влязлото в сила решение № 19 от 30.12.2014 г. по гр.д.№ 1098/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2013 г., издадено по изпълнително дело № 20098220400685 на частен съдебен изпълнител рег.№ 822. Ответната страна, [фирма] оспорва допустимостта на молбата, евентуално поддържа нейната неоснователност. Съдът намира молбата за недопустима. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, по реда на раздел І на глава 39 от ГПК и е станало окончателно от датата на постановяването му (чл.437 ал.4 ГПК). С него обаче не се разрешава правен спор и то не формира сила на пресъдено нещо, поради което решението не е от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл.303 и сл. ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т.3 на Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд, с което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази. Поради това подадената молба за отмяна се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът