Определение от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и А. М. А. срещу решение № 744 от 16.03.2026 г. по адм. д. № 473/2025 г. на Административен съд Русе. Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта, с която, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на А. А. обезщетение в размер на 12 782,30 евро за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2021 г. до окончателното й плащане. Твърденията на касатора са за липса на всяка от трите кумулативноизискуеми предпоставки, обуславящи уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Т.е. излага твърдения за необоснованост на решението и постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете за неимуществени вреди - отхвърлен изцяло. Касаторът А. А. обжалва решението в частта, с която искът за размера над 12 782,30 евро, до евровата равностойност от 50 000,00 лева, като частичен от общо претендирана сума в размер на евровата равностойност на 100 000,00 лева, е бил отхвърлен. Твърди, че в тази част решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер. Съдът като взе предвид съдържанието на жалбата, намира, че част от предстоящият да разгледа делото съдебен състав е разгледал касационна жалба с идентичен предмет, ищец по която е била С. С. И., майка на същото починало лице. Касае се за дело №11984/2024г., по което е било постановено Решение № 4779/09.05.2025г. В такаразгледаното производство съдебният състав се е произнесъл по въпроса за наличието както на соченото в исковата молба противоправно бездействие, така и на пряка причинноследствена връзка между същото и претърпените вследствие на него увреждания. Това е въпрос, по чийто отговор се е произнесъл предходния съдебен състав, в който е участвал съдия Димитров. По тази причина, този член на съдебния състав намира себе си предубеден при разрешаване на спора, тъй като е изложил съображения по съществото на делото и конкретно относно наличието на тези предпоставки. В тази връзка, за да се отхвърли всякакво съмнение за предубеденост и пристрастност на този член на състава и с цел гарантиране правото на справедлив и честен процес, разгледан от независим и безпристрастен съд, в съответствие с чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, съдът намира, че следва да отстрани от съдебния състав този член. По изложените съображения, с оглед наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, на основание чл. 23, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение