Решение № 6880 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин", с ЕИК 105025752, със седалище в гр. Видин, ул. "Христо Ботев" № 77 (Сдружението), представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) - К. Н. Л., чрез процесуален представител - адв. П. Стефанов, срещу Решение № 656/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 96/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Видин с което е отхвърлена жалбата на Сдружението против Решение № РД-02-14-1281/29.07.2024 г. на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 (Програмата) за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) по засегнатия от нарушението Договор № ROBG-399-06/16.08.2019 г., сключен с изпълнителя "ТВВ" ООД, на стойност 19 500 лева без ДДС, респ. 23 400 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно определена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. (загл. на Наредбата изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.), в относимата към спора редакция, ДВ, бр. 102/23.12.2022 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Застъпва становище, че акта на НО противоречи на материалния закон. В тази връзка излага, че процедурата е проведена съгласно чл. 3, ал. 13 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г. (ПМС № 160/2016), като намира извода на НО за допуснати нарушения на ЗУСЕФСУ за неправилен и необоснован. Според касатора в решението на първоинстанционния съд се съдържат мотиви, които се отнасят до друг акт на НО. Твърди, че неправилно като нарушение е квалифицирана липсата на яснота относно изискването за изпълнени услуги "еднакви или сходни с предмета на поръчката", както и неяснота в техническите изисквания за "обикновени видеоефекти". В заключение касаторът намира за неправилна квалификацията на нарушението по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите. Наред с това, оспорва изводите на съда, че давностният срок не е изтекъл, като сочи, че по направеното възражение за изтекла давност съдът не е събрал доказателства дали се касае за едногодишна или многогодишна програма/проект. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на РНО на Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014 - 2020 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 г. и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) в МРРБ, в писмен отговор, подаден чрез главен юрисконсулт С. Димитрова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело С-438/22. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Сдружението против Решение № РД-02-14-1281/29.07.2024 г. на ръководителя на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението Договор № ROBG-399-06/16.08.2019 г., сключен с избрания за изпълнител - "ТВВ" ООД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е водещ бенефициер по Договор за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), съфинансиран по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 г., за изпълнението на проект ROBG - 399 "Драконови лодки". За разходване на средствата по така сключения договор, Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е сключило договор № ROBG-399-06/16.08.2019 г. с "ТВВ" ООД, на стойност 19 500 лева без ДДС, респ. 23 400 лева с ДДС, след провеждане на процедура по избор по реда на ПМС № 160/2016 г. - с публична покана, с предмет: "Заснемане на 50-минутен филм" по проект "Драконови лодки", код на проекта ROBG 399, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 – 2020 г. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, в резултат на който са изведени констатации за следните нарушения. На първо място, установено е, че в Раздел III.2.3) "Технически възможности и квалификация" от публичната покана е поставено изискване участниците да представят "списък на изпълнените услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, за последните три години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение." Констатирано е, че текстът е пренесен и като минимално изискване към техническите възможности и квалификация на кандидатите. Според проверяващите в случая е налице идентичност между поставеното минимално изискване и доказателствата за изпълнение на същото. Наред с това е установена липса на дефиниция за "доставки, еднакви или сходни с предмета на поръчката", като е посочено, че така формулираният от възложителя критерий за подбор не дава достатъчно информация относно изискването за идентичен или сходен опит, което създава неяснота за участниците и има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните кандидати. Горните констатации са дали основание на контролните органи да формулират заключение, че е налице накърняване на принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, регламентирани в чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, както и допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съставляващо нередност по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата в относимата редакция, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договора. Наред с това е констатирано, че в Раздел II.1.2) "Описание на предмета на процедурата" към техническите изисквания на филма е поставено следното изискване: "Стандарт РАL, честота на кадрите 25 кадъра/секунда, съотношение на страните на пикселите D1/D2 РАL /1.067/", без да е добавено "или еквивалентно", като е посочено, че това противоречи на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно който бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите "или еквивалентно". Органът се е позовал и на неспазване на залегналите в чл. 50, ал. 1 ЗУСФСУ принципи за провеждане на процедура за определяне на изпълнител с публична покана. Същевременно е установено, че към техническите изисквания за заснемане на филма е включено и условие за използването на "обикновени видеоефекти", като в публичната покана не е дефинирано понятието. Обосноваван е извод, че така залегналото условие от една страна, е създало неяснота и е оказало разубеждаващ и ограничителен ефект върху потенциалните кандидати, а от друга, предоставя възможност за субективна преценка на членовете на комисията относно съответствието на техническото предложение на кандидата с публикуваните технически изисквания и по този начин създава условия за неравно третиране на кандидатите. Изведени са заключения за нарушения на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, респ. за основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и нередност по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Предложено е определянето на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за възлагане на обществена поръчка. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РНО по Програмата, възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и опровергавайки противостоящите им доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за осъществената нередност в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към Наредбата. Формулирал е заключение, че не се установява нарушение на националното законодателство с констатираната от органа идентичност между поставеното изискване за представяне на списък и референции като критерии за подбор и самите документи за доказване на изискванията. Посочил е, че липсата на разграничение на необходимите условия и документите за доказването им, не съставлява нарушение на чл. 50 и сл. ЗУСЕФСУ, като още по-малко посочената непрецизност би имала различен финансов ефект в случай на разграничаване. Съдът е споделил извода на РНО за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, изразяващо се във въведени неясни изисквания към кандидатите предвид липсата на уточнение на термина "услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката", както и в заложените технически изисквания за "обикновени видеоефекти" с аргумент, че липсва яснота какво следва да бъде възприето като сходно с предмета на поръчката. Изискването е счетено за недостатъчно разбираемо, ясно и точно за кандидатите, което има разубеждаващ ефект по отношение участниците в процедурата. Потвърдени са констатациите и за неяснота на изискването за използване на обикновени видеоефекти, т.к. липсва пояснение кои ще се приемат за такива. Споделен е и изводът на административния орган по отношение на посоченото нарушение с въвеждане на техническите изисквания към филма - със залагането на конкретни параметри, без да е предоставена възможност на кандидатите за еквивалентно изпълнение, като е прието, че това ограничава конкуренцията, т.к. необосновано стеснява кръга на участниците. Доводът на жалбоподателя за изтичане на предвидените давностни срокове за налагане на финансова корекция е приет за неоснователен. Съдът е посочил, че по делото няма данни кога и дали е направено окончателното плащане по проекта, предвид § 2, т. 4 от Договора и Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2015 година по дело C-59/14 (Firma Ernst Kollmer Fleischimport und –export срещу Hauptzollamt Hamburg-Jonas), съобразно което вредата настъпва в момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономически оператор, което представлява нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на Съюза или на бюджетите, управлявани от него, но доколкото се касае за многогодишна програма съобразно чл. 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Позовавайки се на разпоредби от Меморандума по Програмата ИНТЕРРЕГ (б.Г, т.2.4) и факта, че липсва акт на Комисията за приключването й, съдебният състав е приел, че това е моментът, от който следва да тече давностния срок. Решаващият съд е цитирал Решение на Съда (трети състав) от 15 юни 2017 г. по Дело C-436/15, съгласно което обхватът на понятието "многогодишна програма" следва да се определи, като се вземе предвид значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася, както и че по отношение на използваните термини следва да се има предвид, че терминът "програма" е с широко значение, а термините "програма" и "проект" могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на чл. 3, § 1 от посочения регламент и изхождайки от изпълнението на конкретния проект по Договора за субсидия, сключен между УО и водещия бенефициер, АС - Видин е формирал заключение, че не са изтекли предвидените в чл. 3, §1 Регламента давностни срокове. Съобразно достъпната информация за проекта, същият е с продължителност 27 месеца и е приключил на 31.10.2020 г., а уведомлението до бенефициера за съмнение за нередност, с което е прекъсната давността, е получено от бенефициера на 04.07.2024 г., откогато е започнал да тече нов давностен срок. По изложените съображения АС - Видин е отхвърлил жалбата на Сдружението против атакуваното волеизявление на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са свързани с преценката на съда за наличието на елементите от фактическия състав на нередността, в частта относно нарушението на приложимото право и вредата. Релевантен към преценката на законосъобразността на атакувания акт е и въпросът за своевременното упражняване на правомощията на НО по определяне на финансовата корекция. При ангажираната по делото доказателствена съвкупност и в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 3084/25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 193/2025 г., решаващият съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът правилно е установил фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, съдържанието на соченото основание за определяне на процесната финансова корекция - нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, както и основанието за приложимост на ПМС № 160/2016 г. - чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, бенефициерите по чл. 49, ал. 2, т. 2 определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите "или еквивалентно". Първото констатирано от органа нарушение се изразява в това, че в Раздел ІІІ.2.3) "Технически възможности и/или квалификация" от публикуваната публична покана се изисква от кандидатите да представят "списък на изпълнените услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, за последните три години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение", без възложителят да е дефинирал какво разбира под "сходни с предмета на поръчката" услуги. Органът е посочил, че съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 ПМС № 160/2016 изисканият списък служи като доказателство за изпълнение на постановено от възложителя условие за технически възможности и квалификация на кандидатите, а не представлява самото условие, при което е изведен извод за наличие на идентичност между поставеното минимално изискване и доказателствата за изпълнението му. По този начин бенефициерът от една страна, не е разграничил минималното изискване към участниците (критерий за подбор) и документите, с които същото следва да се докаже, а от друга, не е дефинирал какво следва да се разбира под "услуги, които са "еднакви или сходни с предмета на поръчката". Подобен подход поставя необоснована тежест върху потенциалните участници, които на етап участие в процедурата следва единствено да декларират изпълнени еднакви или сходни услуги, без да са принудени да доказват изпълнението им. Изискването за представяне на препоръки за добро изпълнение, когато липсва сигурност за участниците дали ще бъдат определени за изпълнители, потенциално може да има разубеждаващ ефект спрямо тях и необосновано да препятства участието, т.к. утежнява подаването на оферта. Констатираната от органа идентичност между поставеното изискване за представяне на списък и референции като критерий за подбор и самите документи за доказване на изискването, както правилно е приел и АС - Видин, не обосновава извод за допуснато нарушение на националното законодателство. Видно от доказателствата по делото бенефициерът, в съответствие с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ възлага изпълнението на дейностите по проекта чрез публична покана. Правилата за провеждане на процедура са регламентирани в чл. 51 - 53 ЗУСЕФСУ, а съгласно чл. 54 ЗУСЕФСУ - включен също в глава четвърта, правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Релевантният нормативен акт е ПМС № 160/2016 г. Следователно, приложимата нормативна уредба за провеждане на процедура чрез публична покана от бенефициер, който няма качеството на публичен възложител, са именно тези - чл. 51 - 53 ЗУСЕФСУ и ПМС № 160/2016 г. За разлика от Закона за обществените поръчки (ЗОП), съобразно който кандидатите подават ЕЕДОП, в който на етапа на кандидатстване единствено декларират относимите обстоятелства, в случая на етап кандидатстване участниците следва и да представят документите за процедурата, посочени в чл. 3, ал. 13 ПМС № 160/2016 г., а съгласно т. 1 от посочената разпоредба, изискването е за представяне на списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката и съответните референции. В този смисъл не представлява нарушение на посочената разпоредба обстоятелството, че бенефициерът не е разграничил необходимите условия и документите за доказването им, съответно не е налице нарушение на чл. 50 и сл. ЗУСЕФСУ. По отношение втората констатация за нарушение, правилни са изводите на органа, възприети и от първоинстанционния съд, че липсата на дефиниция по отношение на сходния предмет поставя в невъзможност, както потенциалните участници, така и оценителната комисия, да преценят какви точно условия следва да са изпълнени, за да бъдат офертите им допуснати до разглеждане и оценка. След като има изискване за изпълнена минимум една сходна услуга, без да е дефинирано кои услуги ще бъдат приемани за сходни, заложеното изискване не е достатъчно разбираемо, ясно и точно за кандидатите, което безспорно има разубеждаващ ефект за участие в процедурата. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно която бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Установеното нарушение представлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, а като вид нередност правилно е определено по т. 11 буква "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, доколкото нередността се отнася до използването на критерии за подбор, които не са дискриминационни, но ограничават достъпа на кандидатите. Предвид факта, че в процедурата е подадена само една оферта, респ. не е налице минимално ниво на конкуренция, финансовата корекция правилно е определена в размер на 10%. Третата констатация на органа се изразява в това, че възложителят е описал недостатъчно или неточно предмета на заданието. Както вярно са констатирали органът и решаващият съд, в Раздел II.1.2) "Описание на предмета на процедурата" към техническите изисквания на филма е поставено следното изискване: "Стандарт РАL, честота на кадрите 25 кадъра/секунда, съотношение на страните на пикселите D1/D2 РАL /1.067/", без да е добавено "или еквивалентно". На същото място техническите изисквания за филма включват "обикновени видео ефекти", като не е уточнено как ще бъде тълкуван този израз, респ. кои видео ефекти ще бъдат считани за "обикновени". Видно е, че липсва достатъчно точно описание на предмета на процедурата, което води до потенциална неяснота и по тази причина има разубеждаващ ефект спрямо участниците и предоставя възможност за субективна преценка от страна на оценителната комисия. Настоящият съдебен състав споделя изводите на органа, възприети и от решаващия съд, че недостатъчното описание на предмета на процедурата, предвид липсата на указание за конкретните характеристики на визуалната техника и указаният конкретен видео стандарт за аналогова цветна телевизия, има разубеждаващ ефект спрямо стопанските субекти и така ограничава участието в процедурата, съответно засяга принципите на свободната конкуренция и равнопоставеност, закрепени в чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Описаното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, чиято норма предвижда, че публичната покана, наред с обекта и описание на предмета на процедурата, трябва да съдържа и информация за изискванията за изпълнение на строителството, услугата и/или доставката на стоки. Като вид нередност нарушението представлява такава по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за която се следват 10% финансова корекция. Основателен е обаче доводът на касационния жалбоподател за изтичане на предвидения давностен срок за упражняване на властническото правомощие за установяване на нередност и определяне на финансова корекция за нея. Неправилни са изводите на АС - Видин досежно приложението на института на погасителната давност, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка са основателни. Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) установява общи правила за ограничаване на срока, в който следва да бъдат проведени процедурите за установяване на нередности и налагане на административни мерки или санкции и следва да бъдат изпълнени решенията, налагащи административни санкции. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, като секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Тази давност се прилага както за нередностите, които водят до налагането на административна санкция по смисъла на чл. 5 Регламента, така и за такива, които са предмет на административна мярка по смисъла на чл. 4, когато с мярката се цели отнемане на незаконно придобитата облага, без обаче тя да има характер на санкция, какъвто е настоящият случай (в този смисъл Решение от 29 януари 2009 г. по съединени дела C-278/07 и C-280/07, т. 22). В чл. 3, § 1, ал. 3 Регламента е предвидено, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия (legal proceedings), отнасящи се до нередността, и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Според чл. 3, § 2, ал. 1 Регламента, срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен, и започва да тече от деня, в който решението става окончателно. Редът за спиране и прекъсване на този срок се уреждат от съответните разпоредби на националното право (чл. 3, § 2, ал. 2). С чл. 3, § 3 Регламента на държавите членки е предоставена възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в § 1 и § 2. Следователно с чл. 3 Регламента са уредени два различни давностни срока - първият, установен в § 1, относим към провеждане на процедурите за налагане на административни мерки или санкции поради извършени нередности по смисъла на чл. 1, § 2, в т.ч. отнемане на незаконно придобитата от съответните икономически операции облага, по-специално посредством задължението да възстановят недължимо платените суми; и вторият, установен в § 2, относим към изпълнението на решението, налагащо административната санкция. Този извод несъмнено следва както от предвидените различни като продължителност срокове, така и от възприетия различен подход по отношение на уреждането на случаите на прекъсване и спиране на срока. По отношение на случаите на прекъсване и спиране на първия срок, приложение следва да намери чл. 3, § 1, ал. 3 Регламента, пряко приложим в държавите членки, независимо дали се прилага установеният с ал. 1 четиригодишен давностен срок, по-краткият срок, предвиден в секторните правила, или по-дълъг срок, предвиден в националното право на държавата членка. Разпоредбата на чл. 3, § 3 се отнася единствено до възможността на държавите членки да прилагат по-дълги от предвидените в § 1 и § 2 срокове с оглед правните традиции на тези държави и периода от време, който съответният им правен ред възприема като необходим и достатъчен, за да може администрация, която полага необходимата грижа, да санкционира нередностите, извършени във вреда на публичните органи и национални бюджети (Решение от 5 май 2011 г. по съединени дела C-201/10 и C-202/10, т. 39), но не засяга установения в чл. 3, § 1, ал. 3 ред за прекъсване на давността за провеждане на процедурите за администриране на нередности. Срокът по чл. 3, § 1 Регламент № 2988/95 цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, като те трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване (Решение на СЕС от 11 юни 2015 година по дело С-52/14, т. 24). Смисълът от уеднаквяването на уредбата в този аспект е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми, придобити незаконно от бюджета на Съюза след изтичането на определения времеви период (Решение от 21 декември 2011 г. по дело С-465/10, т. 52). Правилото на чл. 3, § 1, ал. 3 Регламент № 2988/1995, уреждащо случаите на прекъсване на давностния срок, е приложимо по отношение на процедурите, свързани с определяне и налагане на финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операции или оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз, представляващи административни мерки по смисъла на чл. 4 Регламент № 2988/1995 г. Предвиденото в чл. 3, § 1 Регламента единно правило по отношение на давността за процедурите, в т.ч. и тази за администриране на нередности нормира четиригодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена, освен когато в секторните правила е регламентиран по-кратък срок, но не по-малко от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена - чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2-ро от същия регламент. Съобразно нормативната логика, заложена в чл. 3, § 1 Регламент № 2988/1995 г., за целите на определяне на приложимия давностен срок за процесния случай, следва да бъдат разгледани два основни въпроса: Представлява ли нередността, извършена от бенефициера, еднократна, продължаваща или повторно извършена нередност и попада ли Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 в обхвата на понятието за многогодишна програма по смисъла на регламента? Понятието "продължаваща нередност" по смисъла на Регламент 2988/95 е предмет на последователно тълкуване в практиката на Съда на Европейския съюз. От обобщения анализ на релевантните решения следва, че "продължаваща нередност" представлява нарушение на правото на Съюза, което не се изчерпва с еднократен акт, а продължава да поражда неправомерни последици във времето (вж. решения по дела C-465/10, C-59/14, C-406/14). Такъв характер могат да имат както трайните състояния, които остават в несъответствие с приложимите правила (например запазване на неправомерно получено финансово предимство), така и поредицата от действия, които са елементи на едно и също неправомерно поведение в рамките на изпълнението на многогодишна програма (вж. C-406/14). Съществено последствие от тази квалификация е, че давностният срок по чл. 3 от Регламент 2988/95 започва да тече не от момента на първоначалното действие, а от датата на прекратяване на продължаващото неправомерно поведение (вж. C-59/14, C-465/10). В контекста на приложимите норми на правото на ЕС понятието "повторно извършена нередност" обозначава нова нередност от същия тип, извършена след като вече е била установена предишна нередност от същия вид спрямо същото лице или същия бенефициер. Тези изводи следват от тълкуването на Регламент 2988/95 от Съда на Европейския съюз (вж. дела C-734/22 и C-465/10). Основният правен ефект при осъществяването на такава нередност е, че повторното нарушение дава началото на нов давностен срок, който започва да тече от момента на извършване на повторното действие, а не от първоначалното нарушение. По този начин Регламентът предвижда фактически удължаване на възможността за предприемане на действия за възстановяване на средства, което осигурява ефективност на финансовата защита на бюджета на Съюза. В практиката си Съдът на ЕС разглежда понятието "продължаваща нередност" изключително в контекста на нарушения при възлагане на обществени поръчки, попадащи в материалния обхват на Директива 2004/18/ЕО (сега Директива 2014/24/ЕС) и Директива 2004/17/ЕО (сега Директива 2014/25/ЕС), т.е. анализирано е поведението на публични или секторни възложители, за които са приложими директивите за обществените поръчки (вж. решението по дело С-465/10). Задължението за провеждане на разглежданата в настоящия казус процедура не произтича от ПЕС, а от националното законодателство. Сключеният от бенефициера Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" договор е по реда на ПМС № 160/2016 г., в резултат на публикувана публична покана. Сдружението притежава качеството на частен бенефициер, а не на публичен или секторен възложител по смисъла на чл. 5, чл. 6 и чл. 12 ЗОП. Поради това концепцията за продължаваща нередност не може да бъде автоматично приложена към този фактически състав, но от това не следва, че не е приложима. Необходимо е да се припомни, че последователно в практиката си СЕС поддържа, че член 3, § 3 от Регламент № 2988/95, разглеждан във връзка с принципа на правната сигурност, не допуска държавите членки да се отклоняват от началния момент на давностния срок по член 3, § 1, първа и втора алинея от този регламент, като при всички случаи съгласно последно посочените разпоредби този начален момент остава датата на извършването на нередността, а при продължаваща или повторно извършена нередност - датата на прекратяването й (така и в решение от 6 февруари 2025 г. по дело С-42/24, ECLI:EU:C:2025:56, т. 34). От това следва, че прилагането на концепцията за продължаващата нередност не може да се отклонява от принципните положения, така както същите са установени по отношение обществените поръчки - обществената поръчка се възлага по строго определена от правото на ЕС процедура, порокът при възлагането й, извън конкретно изолирано действие, опорочава изначално правото да се получи финансиране по засегнатия от нередността договор, поради това и всяко плащане по такъв договор се явява неправомерно разходване на средства, а оттук следва, че нередността ще бъде прекратена с приключване изпълнението на този договор. Тези принципни положения следва да бъдат приложени и по отношение финансираните със средства от ЕСИФ договори, сключени в резултат на процедури, уредени в националните правила, извън приложното поле на директивите. Тук следва да се има предвид, че процедурите за възлагане на външен изпълнител на дейности по финансираните със средства от ЕСИФ проекти от бенефициерите по чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, са подчинени на същите цели и принципи, както и обществените поръчки - гарантиране свободната конкуренция, равнопоставеността, публичността и прозрачността на действията на бенефициера (Арг.: чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ). Тези принципи произтичат от основните защитавани от ДФЕС принципи за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване. Нарушаването на тези принципи, когато се касае за финансирана от бюджета на Съюза операция, представлява нарушение на правото на Съюза, поради което попада в обхвата на понятието "нередност" по смисъла на Регламент 2988/95. Основание за възприемането на друг подход при определяне на началния момент на давностния срок при установена нередност спрямо договор, сключен в резултат на процедура, уредена изцяло от националните правила, но финансиран със средства от ЕСИФ няма, и защото съгласно националните правила (включително условията за отпускане на безвъзмездната финансова помощ), от бенефициерите се изисква да спазват изрично подобни на правилата за възлагане на обществени поръчки, дори тогава, когато тези бенефициери не са сами по себе си възлагащ орган, както е посочено в директивите, респ. в ЗОП. Поради това и в тези случаи следва да се приеме, че се касае за продължаваща нередност, началният момент на давностния срок за която, тече от момента на преустановяването й. Противното разбиране би ограничило полезното действие на Регламент № 2988/95, чиято цел, както сочи СЕС в свое решение от 8 май 2024 г. по дело С-734/22, се състои в оказване на противодействие на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза, чрез създаване на общ набор от средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Съюза, без прилагането на Регламент № 2988/95 да е поставено в зависимост от публичноправния или частноправния характер на инструментите, които националните органи използват, за да защитят тези финансови интереси (ECLI:EU:C:2024:395, т. 22-23). В тази връзка от решаващо значение за приложението на института на погасителната давност в настоящия случай е въпросът дали Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 представлява многогодишна такава по смисъла на чл. 3, § 1 Регламент № 2988/1995, отговорът на който би поставил началото на давностния срок в зависимост от приключването на програмата. Многогодишната програма по чл. 3, § 1 Регламент № 2988/95 не е определена чрез самостоятелна терминологична дефиниция, а чрез функцията й по отношение на срока на погасителната давност за процедурите за извършване на единните проверки, административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността (Съюза). Съгласно чл. 2, § 1 Регламент № 2988/95 същите са въведени дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността, с цел осигуряване адекватна защита на финансовите й интереси. Тези финансови интереси са пряко обвързани с политиките на ЕС, основните финансови инструменти за изпълнението на които в програмен период 2014-2020, са Европейските структурни и инвестиционни фондове, управлявани по метода на споделеното управление между ЕК и държавите членки - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). В съответствие с императивната норма на чл. 26, § 1 Регламент № 1303/2013, изпълнението на ЕСИФ се осъществява посредством специфични програми, които задължително следват рамката, начертана в споразумението за партньорство със съответната държава членка, и обхващат периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. Систематичното тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1303/2013 води до извода, че програмата представлява инструмент за стратегическо планиране, чрез който се определя приносът на съответния фонд към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Както е посочено в съображение 27 от посочения регламент, Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се изпълняват чрез програми, обхващащи програмния период в съответствие със споразумението за партньорство, като съдържанието на програмите е тясно свързано с неговото съдържание. Програмирането следва да осигури съгласуваност с Общата стратегическа рамка (ОСР) и споразумението за партньорство, координация между европейските структурни и инвестиционни фондове и координация с други съществуващи инструменти за финансиране. Понятието "програма" има своята легална дефиниция в чл. 2, т. 6 Регламент № 1303/2013 и се отнася до "оперативна програма", така както е посочено във втора или трета част на същия този регламент. Поради това, "програма", по смисъла на Регламент № 1303/2013, е стратегически и финансов рамков документ, който определя приоритети, цели и индикатори, и който не равнозначен, а поради това и не е взаимозаменяем с понятието "операция" по смисъла на чл. 2, т. 9 от същия регламент. Такъв стратегически и рамков характер имат и програмите за европейско териториално сътрудничество, които фокусират финансовите инструменти по цел "Инвестиции за растеж и работни места" и по цел "Европейско териториално сътрудничество", и двете подкрепяни от ЕФРР, каквато е и Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020. В съответствие с горното, Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020, финансирана от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, цели развиване на граничната зона между двете участващи страни, чрез финансиране на съвместни проекти. Очертаната в нея стратегическа цел за периода се фокусира върху тематични области от Стратегията Европа 2020, свързани с изменението на климата, превенцията и управлението на риска, съхраняването и опазването на околната среда, насърчаване на ресурсната ефективност, устойчивият транспорт, насърчаване на заетостта и мобилността на работната сила, повишаване на институционалния капацитет чрез насърчаване на сътрудничеството между гражданите и институциите. Избраните тематични цели са формулирани в пет приоритетни оси, които отговарят на нуждите и предизвикателствата на трансграничния регион, като се финансират три типа дейности: меки мерки, инвестиционни дейности и интегрирани дейности, обособени към всяка една от специфичните цели. Програмата предвижда широкоспектърни целеви групи и основни типове бенефициери - от национални, регионални и местни власти до публични организации, което е счетено за предпоставка за повишаване на знанията и усвояването на добри практики от българските организации, с цел усъвършенстване на провежданите от тях регионални и местни политики за развитие. Документът съдържа и финансовото разпределение на средствата от ЕФРР по отделните приоритетни оси, по какъв начин ще се отчита изпълнението, респективно постигането на заложените цели на ниво програма - индикаторите за изпълнение по приоритетни оси, както и посочва структурите за управление и изпълнение на програмата. Така рамкираното съдържание не налага друг извод, освен че Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 – 2020 е стратегически документ, който дава основните насоки за разходването на предоставяната по линия на ЕФРР финансова подкрепа за постигане на заложените в Регламент № 1303/2013 и секторния регламент цели. Горното от своя страна налага извод, че в контекста на даденото от СЕС тълкуване на термина "програма", с оглед приложението на предвидения в чл. 3, § 1 Регламент № 2988/95 давностен срок в случай на многогодишна програма, няма съвпадение в нивото на конкретизация между Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 и разглежданият конкретно по дело C-436/15 Alytaus regiono atlieku tvarkymo centras случай (EU:C:2017:468). Така, макар терминът "програма" да е с широко значение, термините "програма" и "проект" да могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, § 1 от Регламент № 2988/95 (същото решение, т. 45 и 46), а понятието "многогодишна програма" по смисъла на член 3, § 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95 да е прието като широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, където има използване на негови бюджетни средства, не може да се установи наличието на тясна терминологична връзка между това понятие и понятията, които се използват в инструментите за създаване на различните фондове за предоставяне на финансова помощ (т. 47 - 48). Това разбиране е потвърдено и в постановеното от СЕС по дело С-491/16 Определение от 16 ноември 2017 г. (ECLI:EU:C:2017:875, т. 35). В тази връзка, тълкуван в светлината на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (отменен с Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, от своя страна отменен с Регламент № 1303/2013), терминът "програма", използван за обозначаване на оперативна програма по смисъла на Регламент № 1260/1999, е прието, че не е достатъчно, за да се квалифицира такава програма като "многогодишна програма" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/1995. Регламент № 1303/2013 дефинира по-подробно термина "програма", без да променя по същество вложеният в Регламент № 1260/1999 смисъл. Ето защо, т.к. не съдържа конкретни действия, които трябва да бъдат изпълнени и по същността си представлява стратегически документ, в който на изискуемото от Регламент № 1303/2013 ниво са развити инвестиционните приоритети, които допринасят за постигане на избраните от държавата членка тематични цели в изпълнение на целта на предоставяната по линия на ЕФРР подкрепа за цел "Европейско териториално сътрудничество", Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020 не може да се определи като "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламент № 2988/95 (в този смисъл т. 38 от определението по дело С-491/16; Определение от 16 ноември 2017 г. по дело С-243/17 Antоnio da Silva Rodrigues, ECLI:EU:C:2017:873, т. 35). Този извод държи сметка за материалния обхват и съдържанието на съответния акт (програма), като изключва възможността естеството му да бъде определено единствено чрез значението на само един от характеризиращите го признаци (виж К. Димитрова, "Многогодишна програма" – понятие препъникамък в съдебната практика в контекста на института на давността по Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на европейските общности", сп. "Административно правосъдие", бр. 6/2025 г., Върховен административен съд, 2025, изд. "Сиела Норма" АД, 2025). Така многогодишността на програмата, обвързана в продължителността си от програмния период по МФР, в рамките на който се изпълнява, не е дефиниращ за същността й като "многогодишна програма" по смисъла на Регламент № 2988/95 белег. Ето защо, изразеното в някои решения на ВАС противно разбиране, че продължителността от 12 и повече месеца на оперативна програма (или дори финансиран по нея проект) обуславя извод, че тази програма/проект е "многогодишна програма" в горния смисъл, следва да бъде ревизирано. Не е спорно, че проект ROBG-399 "Драконови лодки", изпълняван от Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин" представлява "операция" по смисъла на чл. 2, т. 9 Регламент № 1303/2013, изпълнявана в рамките на оперативната програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014 - 2020. Изводът, че тази програма не е многогодишна програма, изключва възможността по отношение на конкретната операция да тече давностният срок по чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламент № 2988/95. Да се приеме друго, означава бенефициерът да бъде поставен в ситуация на правна несигурност до изричното прекратяване на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014 - 2020, което хипотетично може да настъпи и след изтичане на абсолютната давност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 4 Регламент № 2988/95. Въобще, такова едно разбиране на същността на изпълняваните в съответствие със Споразумението за партньорство на Република България за програмен период 2014 - 2020 оперативни програми, включително оперативните програми за европейско териториално сътрудничество, и каквото в случая последователно се застъпва от ответника по касация не само в настоящото производство, но и принципно, не е съответно нито на европейската регламентация, нито на практиката на СЕС, формирана по приложението на Регламент № 2988/95. В тази връзка, в настоящия си състав, съдът намира, че изследване на взаимовръзката, степента на конкретизация и мястото на засегнатия от нередността конкретен договор (разход) в йерархията на инструментите, чрез които се изпълняват политиките на Съюза, както и на същността на конкретната нередност, винаги е дължимо от съда, тогава когато е поставен въпросът за давностния срок, в рамките на който нередността може да бъде разследвана от държавата чрез определените за това органи. Формираният в резултат на такъв анализ извод ще отговори и на необходимостта от индивидуален подход при извеждане на правнорелевантните факти и обстоятелства, дори когато се касае за сходни в някои отношения случаи, които следва да бъдат третирани еднакво. Това разбиране съдът намира, че е в съответствие с позицията му, застъпена в редица решения на ВАС (Виж: Решение № 8781/15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 6127/2024 г., VІІ о.; Решение № 10966/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5347/2024 г., VІІ о.; Решение № 2351/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11286/2024 г., VІІ о. и др.). Нарушенията на касатора, дали повод за отмяна на финансовата подкрепа, осъществяват състава на "нередност" по смисъла на чл. 1, § 2 Регламент № 2988/95, а именно: "Нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. В случая, обективният елемент на понятието - "действието", е незаконосъобразният избор на изпълнител от бенефициера, вследствие незаконосъобразността на поставените като критерий за подбор изисквания и изисквания към изпълнението - това е моментът, в който настъпва неправомерното поведение, създава се реална или потенциална вреда за бюджета на Съюза и се нарушават правилата, които гарантират спазване принципите за разходване на публични средства (конкуренция, равнопоставеност, прозрачност), неблагоприятният ефект от което продължава да се проявява през цялото време на действието на засегнатия договор, доколкото и не се характеризират като еднократни изолирани действия, без траен ефект. Или казано с други думи, допуснатите от бенефициера нарушения съставляват продължаваща нередност, поради което началният момент на давностния срок в настоящия случай е този по чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 1-во от Регламент № 2988/95. Договорът за изпълнение на услугата с "ТВВ" ООД е сключен на 16.08.2019 г. и е със срок на изпълнение до 31.01.2020 г. По делото е установено, че приемо-предаването на работата е извършено на 27.01.2020 г., на която дата е издадена и данъчна фактура за дължимото плащане, извършено на същата дата. От тези данни следва, че изпълнението на договора е приключило на 27.01.2020 г., от който момент е започнал да тече и давностният срок. Нотификация на бенефициера за наличието на данни за нередност е извършена с изпращането на първото уведомително писмо от 02.07.2024 г., получено на 04.07.2024 г., което съдържа информация относно констатираните от Дирекция "Вътрешен одит" на МРРБ нарушения с предложение за налагане на финансова корекция. От това следва, че към момента на нотификацията на бенефициера, давностният срок е изтекъл. Няма данни изготвеният одитен доклад да е нотифициран на бенефициера, за да се разсъждава за хипотезата на прекъсване на давността - Решение на СЕС от 08 май 2024 г. по дело С-734/22, § 3; Определение от 28 юни 2022 г. по дело С-728/21 г. Горното прави безпредметна преценката за корелация на така описаните от фактическа и правна страна нарушения с дадената от органа квалификация на нередността по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, както и проверката за наличие на третия елемент от състава на нередността съгласно чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, а именно - вредата. С оглед изложеното АС - Видин е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на атакуваното властническо волеизявление. Следователно атакуваното съдебно решение, явяващо се неправилно, следва да бъде отменено, като касационната инстанция постанови вместо него друго, с което да отмени оспореното волеизявление на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството - структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АС - Видин индивидуален административен акт, бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 2116,90, представляваща съдебни разноски, както следва: платени държавни такси в размер на 366,90 лв. (183,45 лв. при първоинстанционно обжалване и 183,45 лв. по настоящата касационна жалба) и 1 750 лв. разходи за адвокатско възнаграждение, от които: 850 лв. по адм. дело № 419/2024 г. по описа на АС - Видин; 450 лв. по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Върховния административен съд и 450 лв. по адм. дело № 96/2025 г. по описа на АС - Видин. Пред настоящата инстанция няма доказателства за платено възнаграждение за адвокатска защита и такова не се претендира. С оглед на факта, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като същата се посочи в диспозитива на съдебното решение в действащата валута. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,