Определение № 6062 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. М. П. от гр. Варна, против Определение № 3684/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 688/2025 г., по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу Акт № 00005063/31.03.2025 г., съставен от служител на сектор Общинска полиция - Варна и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на Административен съд Варна за продължаване на процесуалните действия. В законоустановения срок възражение по частната жалба не е постъпило. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба и допълнението с молба във връзка с частната жалба от адв. З. Зашева от АК- Варна, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Варна е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Н. М. П. срещу Акт № 00005063/31.03.2025 г., съставен от служител на сектор Общинска полиция - Варна и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ подлежи на оспорване чрез възражение против него по реда и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН пред административнонаказващия орган /АНО/, а в случай, че оспорването му бъде прието за неоснователно и образуваното административнонаказателно производство не бъде прекратено от АНО, на обжалване подлежи издаденото Наказателно постановление /НП/, с което се авгажира отговорността на нарушителя - първо пред районния съд като въззивна инстанция, а неговото решение подлежи на обжалване пред съответния административен съд като касационна инстанция. По тези съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК, съдът е постановил обжалваното определение. Определението е правилно. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съда следи служебно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че на оспорване пред административния съд подлежат актовете, изброени в разпоредбата на чл. 128 от АПК. Актът за установяване на административно нарушение съставен по реда и на основание чл. 40 и сл. от ЗАНН, не представлява административен акт по смисъла на легалните дефиниции по чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, и не подлежи на проверка за законосъобразност по този процесуален ред. АУАН не подлежи на самостоятелтно обжалване пред съд - нито по вреда на ЗАНН, където на обжалване подлежи само издаденото Наказателно постановление, нито по реда на АПК, който е неприложим към актове извън тези по чл. 21 от Кодекса. При липсата на годен за оспорване административен акт, подадената жалба законосъобразно е приета от решаващия съд за процесуално недопустима, оставена е без разглеждане и производството по делото е прекратено. По изложените съображения при поставновяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,