Определение № 2259 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр.Бургас, чрез служебно назначения му адвокат С.Пенева, против определение № 9822/02.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1962/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлено искането на Ж.С. за продължаване срока за отстраняване на нередностите на исковата му молба, оправено с молби от 27.11.2024 г. и 28.11.2024 г., оставена е без разглеждане исковата му молба и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата му молба, съдът не му е указал правото да ползва правна помощ по делото, с което не е изпълнил задължението си по чл.99 от ГПК, субсидиарно приложим по чл.144 АПК. Твърди, че по делото е налице информация за социалния му статус, което е индиция че същият е бил затруднен в осигуряването на адвокатска защита и съответно изпълнение указанията на съда. Иска да бъде отменено обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответната страна – Агенция за социално подпомагане гр.София не е взела становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата е основателна. Обжалваното определение е постановено във връзка с неотстраняване на констатирани от съда нередности в предявен от Ж.С. срещу Агенцията за социално подпомагане /АСП/ иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение от 3000 лева за вреди от незаконосъобразни актове на органи на АСП, ведно с мораторна лихва в непосочени период и размер, както и законна лихва от влизане в сила на съдебното решение по иска, до окончателното плащане. С разпореждане № 8322 от 29.10.2024 г. исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности, в т.ч. и представяне на доказателства във връзка с направеното от него искане за освобождаване от такси и разноски по делото. По делото няма данни това разпореждане да е било надлежно връчено на ищеца, но независимо от горното, последния с молба от 29.10.2024 г. е поискал прилагане по делото на три административни дела и назначаване на експертиза; на 04.11.2024 г. е представил декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и с молба от 06.11.2024 г. е поискал удължаване с един месец на срока по дадените му от съда указания и е поискал освобождаване от Д.Т. и разноски по делото. С определение № 8751/06.11.2024 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на такси по делото, отхвърлил е искането за продължаване срока за отстраняване нередовностите на исковата молба и повторно я е оставил без движение за отстраняване на конкретно посочени нередовности, като е предоставил на ищеца нов 7-дневен срок за отстраняването им. Определението е връчено на ищеца лично на 21.11.2024 г., като в приложените по делото две съобщения от 29.10.2024 г. и 07.11.2024 г. се съдържат дадените от съда указания, но не е отразена възможността за ползване на правна помощ. С допълнителни молби от 27.11.2024 г. и 28.11.2024 г. ищецът повторно е поискал удължаване на даденият му от съда срок с един месец. Поради неотстраняване на констатираните нередовности, на основание чл.158, ал.3 от АПК съдът постановил оспореното определение. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото се установява, че въпреки че съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на недостатъци, констатирани в исковата му молба, не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим в производството, да му укаже възможността да ползва правна помощ. За възможността да ползва правна помощ, по реда на Закона за правната помощ, ищецът не е бил уведомен от съда, както с постановените разпореждания, така и с изпратените му съобщения. В случая е без значение дали лицето ще се възползва от нея, съответно дали отговаря на условията за предоставяне на такава помощ. Нормата на чл. 99 ГПК е създадена за да гарантира ефективното осъществяване на правото на защита. При засиленото служебно начало в съдебно-административния процес, съдът е натоварен да напътва страните в осъществяване на техните процесуални действия, като в същото време законодателят е счел, че практически пълноценна защита, страната ще получи, като се ползва и от квалифицирана процесуална защита. В конкретния случай страната е била явно затруднена при отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, който извод се потвърждава от подадените молби за удължаване на дадения от съда срок. Наред с горното, представената по делото декларация относно социалния му статус се явява индиция за невъзможността на ищеца да си осигури адвокатска защита, като правна помощ му е предоставена едва след постановяване на обжалваното определение във връзка с подадената частна жалба срещу него. Когато страната не е уведомена за правата по чл. 94 ГПК и условията, при които може да ги ползва, не може да се приеме, че са изпълнени всички законови гаранции за гарантиране на пълноценната й съдебна защита, както и че тя действително е разбрала какви процесуални действия трябва да изпълни. От всичко изложено следва, че в случай като настоящия, когато ищец се напътва да изпълни определено процесуално действие, каквото е указанието за отстраняване на недостатъци по исковата му молба, и особено, когато от документите по делото става ясно, че страната обективно е затруднена в осигуряване на защитата си по делото, съдът едновременно с указанията, касаещи отстраняване недостатъците на исковата молба, трябва да укаже на страната и за възможността да ползва правна помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията й, които произтичат от предоставянето на такава помощ. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като на страната се укаже възможността по чл. 99 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение