Определение № 335 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К. против определение № 234/ 16.05.2019г., постановено от Върховния касационен съд, IV г.о. по ч.гр.д. № 1746/2019 г.,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 02.04.2019г.на съдията - докладчик по ч.гр.д. № 779/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и тенденциозност на атакуваното определение. Искането е за отмяна на атакуваното определение и „преразглеждане“на спора – произнасяне по същество на частната жалба. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледанa по същество жалбата е неоснователна,поради следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да се произнесе, предходният състав на Върховен касационен съд е посочил, че разпореждането,с което се оставя без движение частна жалба за внасяне на дължимата държавна такса не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл.274,ал.1 ГПК. Атакуваното определение на ВКС, ІV г.о. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото /даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н./, не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,