Определение № 3068 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 801/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. В. и Е. А. М., чрез адв.Д.М., с искане за допълване на определение № 1628/03.04.2024г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителите разноски в частното касационно производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 1 500 лева. Ответникът по молбата С. Г. Р., чрез процесуалния си представител адв. Д. М., оспорва същата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението, чието допълване се иска, съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване определение № 1039/ 28.12.2023г. по ч.гр.дело № 799/2023г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3733/10.11.2023г. по гр.д.№ 2673/2023г. на РС-Перник за прекратяване, на основание чл. 130 ГПК, на съдебното производство, образувано по искове на С. Р. против Е. А. М. и Б. В. С., поради неговата недопустимост. В определението на ВКС липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по частната касационна жалба-настоящи молители, съдържащо се в депозирания от тях отговор. Видно от представените пред ВКС доказателства за процесуално представителство в частното касационно производство ответниците са уговорили адвокатско възнаграждение по 750 лева, дължимо от всеки от тях и са платили в брой сумата 1 500 лева. Своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда водят до извод, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, но не в претендирания от молителите размер. Това е така, тъй като съдът намира за основателно своевременно направеното възражение на частния касатор по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът след като извърши дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител на ответниците действия по осъществяване на защитата (т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, която се изчерпва с подаване на отговор на частната касационна жалба. Действително, изготвеният от адв. М. отговор съдържа подробни съображения за липсата на предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационен контрол, както и за процесуалната недопустимост на исковото производство, инициирано от частния касатор С. Р., но с оглед положените усилия и обемът от работа по изготвянето на отговора на частната касационна жалба, несъответстващи на размера на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение, налице са основанията на чл. 78, ал.5 ГПК за неговото редуциране до сумата 600 лева. Предвид това молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението на ВКС е частично основателна и следва да бъде уважена до посочена сума. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,