Определение № 60194 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски, поради изтекла погасителна давност. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че задължението и към банката е погасено по давност, защото изпълнително дело, чийто предмет е било вземането на банката е било перемтирано заради бездействие на банката още на 27.01.2012г., макар изпълнителното дело да е прекратено с постановление на ЧСИ през 2016г.. Тъй като вземането на банката било установено с влязло в сила съдебно решение на 27.09.2012г., то оттогава започнала да тече нова 5- годишна давност, която е изтекла на 30.10.2017г., без преди това банката да е предприела действия по принудително изпълнение, за да прекъсне давността. Поради това ищцата е поискала на основание чл. 439 ГПК да се установи спрямо банката, че вземането и е погасено по давност. В срока за отговор банката е възразила, че до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност за вземането на банката не е текла на основание ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като е имало висящо изпълнително производство. Въззивният съд е приложил т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесното изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г., като е приел, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е неотносимо към спора между страните. Въз основа на този решаващ извод е уважен иска по чл. 439 ГПК. В касационната жалба се излагат доводи, че за процесното изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. се прилага ППВС №3/80г., поради което в изложението към жалбата се поставя въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ Настоящият състав на ВКС счита, че са налице основания за спиране на делото на основание чл. 292 ГПК, тъй като е образувано тълкувателно дело №3/20г. на ОСГТК по следния въпрос „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Разрешаването на този въпрос има значение за изхода на настоящото дело. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО