Решение № 2976 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2017 г.

Решение № 2976 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П." - гр. В. срещу решение № 158/1.06.2017 г., постановено по адм. дело № 270/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, в която е отменен РА № Р - 04000614003111-091-001/12.11.2015 г. с оглед постановеното решение № 255/11.07.2017 г. за допусната очевидна фактическа грешка в номера на ревизионния акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П - 04000615228130-003-001/28.12.2015 г., потвърден с решение № 90/18.03.2016 г. относно начислен ДДС в размер над 38,81 лв. до пълния размер от 13 921,36 лв. и лихви за забава над 24,65 лв. до пълния размер от 8 889,03 лв.; по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за сумата над 1 166,98 лв. (от които за довнасяне 553,87 лв.) до пълния размер от 3 399,45 лв. и лихви за забава над 356,73 лв. до 800,11 лв. за данъчни периоди на 2008 г., 2009 г. и 2010 г.; по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период на 2007 г. в размер над сумата 645,71 лв. до пълния размер от 4 186 лв. и лихви за забава над 536,59 лв. до пълния размер от 978,78 лв. и в частта за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за самоосигуряващо се лице за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за ДОО общо в размер на 3 449,11 лв. и лихви в общ размер от 967,43 лв.; за ДЗПО - УПФ общо в размер на 1 136,46 лв. и лихви в общ размер от 349,87 лв. и за ЗО в общ размер от 1 934,96 лв. и лихви в общ размер от 462,52 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е ценил събраните доказателства в аспекта на приложение на особения ред на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, както и неправилно е определил доказателствената тежест, като в резултат на това нарушил и закона, което е довело до неправилен краен извод по съществото на спора. Твърди, че в ревизията е установено, че са осъществени доставките на стоки от "Б." ООД, "Т-91" ЕООД, "И." ЕООД, "К. О." ООД, "Б. А. Т. Б." ЕООД, "А." ООД, "И. Т. Д." ЕООД, "Н. А.-65" ЕООД и "Т." ЕООД и неотчетените приходи от продажба от ревизирания търговец. Въз основа на това се поддържа от касатора, че едноличният търговец е достигнал към 30.09.2007 г. облагаемия оборот за последните 12 месеца, но не се е регистрирал по ЗДДС - чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС по предвидения в чл. 101 от същия закон ред и установен ДДС за периода от 15.10.2007 г. до 22.04.2010 г. С оглед неотчетените приходи от продажби на цигари от посочените доставчици в касационната жалба се сочи, че правилно ревизията е определила и данъчните основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Относно допуснатата от съда съдебно-графическата експертиза касационният жалбоподател твърди, че установените подписи във фактурите от Д. П., К. П., Р. Г. и И. П. - служители в предприятието на ЕТ "С. - Д. П." е формален признак и неправилно съдът е установил, че върху фактурите, върху които липсва подпис на получател не може да се приеме, че са налице неотчетени приходи. Възразява се в касационната жалба, че съдът при отмяна на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е допуснал незаконосъобразност, като в диспозитива на решението съдът е посочил, че се отменя този данък в размер над 645,71 лв. до 4 186 лв., а видно от решението на решаващия орган е определена годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в общ размер на 20 291,69 лв., която включва данъчната основа от доходи по трудови правоотношения 15 284,07 лв. и данъчна основа за доходи като едноличен търговец 5 007,62 лв. и размерът на данъка, който съответства на тази данъчна основа е 4 186 лв., от който удържан данък от работодателя и внесен патентен данък 3 008,18 в. и данък за довнасяне от 1 177,82 лв., поради което отмяната е следвало да бъде до пълния размер от 1 177,82 лв., а не до 4 186 лв. Оплаквания са изложени и в отменената част за ЗОВ за период от 2009 г. до 2012 г., тъй като касаторът твърди, че изводите на съда са неправилни и необосновани поради несъответствието им с фактите и доказателствата по делото и несъобразени с решението на решаващия орган, с което ревизионният акт е отменен в една част относно определените ЗОВ, а потвърдените такива за 2009 г. и 2010 г., които са потвърдени от решаващия орган не са определени по реда на чл. 124а ДОПК (с изключение на изравнителната вноска за 2010 г.), а ЗОВ за 2011 г. и 2012 г. не са определени върху осигурителен доход, представляващ установеното с ревизионния акт превишение на разходите над приходите и затова изложените мотиви на съда са неотносими към предмета на спора. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същите части, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 952,50 лв. Ответникът по тази касационна жалба Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П." - гр. В. чрез адв. В. Т. я оспорва. Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П." - гр. В. чрез адв. В. Т. обжалва съдебното решени в частта, в която е отхвърлена жалбата му против посочения по-горе ревизионен акт за начисления ДДС в размер на 38,81 лв. и лихви за забава - 24,65 лв. за данъчни периоди на месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 г. и януари, февруари, март и април 2010 г.; за определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 645,71` лв. и лихви - 536,59 лв.; за определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. 2011 г. и 2012 г. в размер на 4 705,18 лв. и лихви - 1 610,23 лв. и за определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 1 166,98 лв. от които за довнасяне 553,87 лв.) и лихви - 356,73 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските, присъдени в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в размер на 457,46 лв. и присъдените на Д. П. в размер на 3 786,61 лв., вместо доказания по делото пълен размер на разноските на стойност на 4 960 лв. Оплакванията на касационния жалбоподател може да се групират по следния начин: 1). неправилно съдът не е съобразил, че за ревизираната 2007 г. на годишна база за тази година няма недостиг, а превишение на доходите; 2). решението противоречи на константната практика на ВАС относно облагане на недостиг на парични средства на годишна база; 3). решението противоречи на възприетото от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в решение № 90/18.03.2016 г.; 4). решението е в противоречие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и 5). неправилно и необосновано съдът е потвърдил установения с ревизионния акт допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Иска се в касационната жалба отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски. От адв. В. Т., която поддържа касационната жалба в съдебно заседание, са представени писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозирани по делото писмени бележки от юриск. Е. У. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 784,25 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и за неоснователност на жалбата на Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П.". Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е частично основателна, а на Д. И. П. с ЕТ "С. - Д. П." - гр. В. е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е възприел установените от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред при спазване на законовите изисквания, като е прието от съда, че на данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл. 14 ДОПК и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и искане за представяне на доказателства и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Прието е от съда, че при определяне на данъчните основи органът по приходите е посочил относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В частта по ЗДДС предвид отричането от ревизираното лице да е получател по облагаеми доставки на цигари по фактури от "Б." ООД, "Т-91" ЕООД, "И." ЕООД, "К. О." ООД, "Б. А. Т. Б." ЕООД, "А." ООД, "И. Т. Д." ЕООД, "Н. А.-65" ЕООД и "Т." ЕООД, съдът е приел, че такива фактури посочените доставчици са издали, както и че същите са ги осчетоводили в своите счетоводства, но не фигурират в отчетността на задълженото с ДДС лице. Обсъдено е от съда, че доставчиците са големи складови търговци и не подлежи на съмнение техния материален, технически и персонален капацитет да извършват доставки в сферата на основната си икономическа дейност. Според съда в хода на ревизията доставчиците са потвърдили изпълнението на доставките и са разяснили механизма на работа, който е обичаен за тази сфера на търговията и по същество не се е оспорвала от жалбоподателя, който не отрича, че е техен клиент, но възразява срещу доставките по процесните фактури. Според съда установено е, че транспортирането на стоките е осъществявано от доставчиците, като в писмените си обяснения единствено "Б." ООД и "Т-91" ЕООД са посочили, че получателят е обслужван директно в склада и там е получил стоките. Въз основа на допуснатата в съдебното производство съдебно-графическата експертиза е установено кои от фактурите са подписани от от/за ЕТ "С.- Д. П." и кои - не. Пак според тази експертиза според решаващия съд е установено, че всички фактури, които са издадени от "Б." ООД, "Т-91" ЕООД, "А." ООД и "Н. А.-65" ЕООД въобще не са подписани, а подписи има положени върху фактури от "И." ЕООД - 75 бр., от "Б. А. Т. Б." ЕООД - 90 бр., от "К. О." ООД - 71 бр. и от "И. Т. Д." ЕООД - 8 бр. По останалите фактури, подробно изброени в обжалваното решение е установено от съда, че те не носят подпис за ЕТ, а фактурите, издадени от "Т." ЕООД не са представени за изследване. Съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице според съда е отговорило в пълнота на поставените задачи съобразно притежаваните от него специални знания и затова го е кредитирал. Затова и съдът е приел, че по фактурите, които са подписани е доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС, а върху които няма поставен подпис на ревизираното лице или негов представител - не е доказана доставката към жалбоподателя и последващата продажба. Съдът е обсъдил констатациите на приходните органи относно неосчетоводените фактури и незаприходени стоки на ЕТ през 2007 г. и неизпълнение на изискването по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за подаване на заявление за регистрация при установен от приходните органи облагаем оборот към 30.09.2007 г. 55 812,86 лв. Въз основана на установените от съда факти е прието в решението му, че относно недоказаното получаване от жалбоподателя на част от фактурираните към него спорни доставки, издаването на самите фактури не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. И. на съда в тази връзка са, че не може да се приеме, че едноличният търговец впоследствие е извършил продажби на същите стоки като облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и е кредитирал заключението на вещото лице, според което оборотът, който е достигнат от търговеца към 31.01.2009 г. е в размер на 47 965,74 лв., както и че дори да се включи оборота от неотчетените продажби и за целия месец януари 2009 г. - 197,37 лв. общата сума не надхвърля 50 000 лв., който е праг за регистрация по ЗДДС. В посочената част съдът е приел въз основа на доказателствата по делото и заключението на втората допълнителна експертиза, че дължимият ДДС за данъчни периоди от 15.05.2009 г. до 22.04.2010 г. следва да се потвърди за следните размери: за 2009 г. ДДС в размер на 38,43 лв. и 24.43 лв. лихви за забава и за 2010 г. ДДС в размер на 0,38 лв. и лихви - 0,22 лв. Относно установените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ установено е от съда, че през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. едноличният търговец е декларирал облагане с патентен данък, а за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е декларирал облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък по чл. 28 ЗДДФЛ. Съдът е посочил, че за достигнатия през 2007 г. оборот не надвишава 50 000 лв. предвид твърденията на приходните органи за укрити приходи на стоки по неосчетоводени фактури и в тази връзка е посочено в решението, че приходният орган е приел, че не са налице основания за облагане с патентен данък за посочените три години по аргумент от чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 39, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ (в редакция за 2007 г.) и чл. 39, ал. 1 (в редакция за 2008 г. и 2009 г.) и чл. 61и, ал. 2 ЗМДТ приходите от стопанската дейност на Петков са обложени с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съдът е установил, че е доказано фактурираните към едноличния търговец доставки на стоки да са осъществени по смисъла на чл. 6 ЗДДС само по отношение на част от фактурите, издадени от "Б." ООД, "И." ЕООД, "Т-91" ЕООД, "Б. А. Т. Б." ЕООД, "А." ООД, "И. Т. Д." ЕООД, "Н. А.-65" ЕООД и "Т." ООД и според съда същите са подлежали на осчетоводяване, както при доставчиците, така и при получателя и съответно е възприето становището на приходните органи, че стоките впоследствие са продадени от търговеца и затова са налице укрити приходи и следва да участват при формиране на данъчната основа от стопанската му дейност. Прието е в обжалвания съдебен акт, че неправилно приходните органи са начислили ДДС за презюмираната последваща реализация чрез облагаеми доставки по ЗДДС по фактурите, неподписани от едноличния търговец или друг негов представител. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебно-графическата експертиза и е отменил частично определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ съдът е обсъдил изготвените от приходните органи парични потоци за посочените периоди и при съпоставката на изготвения баланс на доходи и разходи на Д. П. съдът е намалил установеното от ревизията превишение на разходите и е редуцирал определения данък върху доходите за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Съдът не е възприел съдебно-счетоводната експертиза в тази й част, която е изчислила паричните потоци на ревизираното лице за ревизираните години с включени стойностите на констатираните от органите по приходите неотчетени приходи от продажби и в разходната част - стойността на констатираните неотчетени покупки. При преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд за 2007 г. е приел, че данъчната основа за 2007 г. е в размер на 18 074,56 лв. предвид заключението на втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с включените данъчни основи по фактурите, които носят подпис на Д. П. и е определен дължимия размер на данъка за посочената година в размер на 645,71 лв. и лихви - 536,59 лв. За 2009 г. съдът е установил превишение на разходите над доходите на Петков в размер на 21 069,95 лв., изчислени на годишна база при нулево начално салдо, а следващия се данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ 2 107 лв., вместо начисления при ревизията 32,97 лв., но съдът се е съобразил със забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК и е потвърдил ревизионния акт за 2009 г. за посочения данък. За 2010 г. първоинстанционният съд също е потвърдил ревизионния акт за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като е приел, че превишението на разходите над доходите е изчислено на годишна основа и данъкът е в размер на 906,98 лв. и лихви - 420,23 лв. За 2011 г. отново съдът е възприел констатациите на приходните органи за установено превишение на разходите над доходите на ревизираното лице в размер на 21 587,82 лв., а данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер според съда е в размер на 2 158,78 лв., но предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК е потвърден определения с ревизионния акт размер на данъка от 1 969,47 лв. и лихви - 708,46 лв. За 2012 г. съдът също е установил по-голям размер на данъка при превишение 22 938 лв. - данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, но съобразявайки забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК е потвърдил ревизионния акт в тази му част за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 795,76 лв. Относно ЗОВ за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. съдът е приел, че определените размери на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за посочените години са по чл. 124а ДОПК, като вноските за 2009 г., 2010 г. и до 15.02.2011 г. незаконосъобразно са начислени от ревизията поради неправилно приложение на мате4риалния закон и в тази връзка съдът се е позовал на ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3|/2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. За периодите след 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г. първоинстанционният съд е приел, че установяването на тези задължения е допустимо на основание чл. 124а ДОПК, но е счел, че за да бъде определено конкретно превишение на разходите над доходите като осигурителен доход, върху който се дължат окончателни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, е необходимо да се докаже, че това превишение е от доходи от дейност, представляваща основание за задължително осигуряване, а само наличие на такова, не е достатъчно за облагане със ЗОВ. КСО и ЗО според съда, за разлика от ЗДДФЛ не въвеждат обща клауза за дължимост на такива вноски върху всички доходи на физическите лица, а само изброените по чл. 4 е чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. По тези мотиви съдът е отменил определените с ревизионния акт ЗОВ за процесните ревизирани години. Обжалваното решение е частично неправилно. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. Неоснователно касационният жалбоподател излага оплаквания, че неправилно е отменен ревизионния акт частично за определения ДДС предвид осъществените от ЕТ "С. - Д. П." доставки на цигари от посочените по-горе доставчици. Наистина в хода на ревизията е установено от доставчиците чрез дадените пред ревизиращите органи писмени обяснения, какъв е механизма на доставките на цигари и че при осъществяването им не се съставят приемателно-предавателни протоколи или други документи. Касае се за търговия на дребно и установения от ревизията механизъм за предаване на стоката заедно с оригинала на фактурата, следва да се приеме, че по фактурите, по които от съдебно-графическата експертиза е установено получаването им от предприятието на едноличния търговец, предаването на стоките е станало едновременно с предаване на фактурата от съответния доставчик на ревизираното лице. Установено е и, че плащането по фактурите е извършено в брой и правилно съдът въз основа на съдебно-счетоводната експертиза (втора допълнителна) е приел, че дължимият ДДС е само по неотчетните фактури, които са подписани от Д. П. и/или от посочените от графическата експертиза лица - служители на едноличния търговец, по които се презюмира, че впоследствие са продадени стоките и не са отчетени от търговеца -ревизираното лице приходи. След като механизма на тези доставки изключва подробна документираност на осъществените данъчни събития, за които са достатъчни фактурите, подписани от страните по доставките, следва да се извърши съответната проверка на фактурите и ако те не носят подписа на доставчика и получателя или само на един от тях, не може категорично да се твърди, че е възникнало данъчното събитие по доставката. Въз основа на тези фактически установявания обосновано съдът не е кредитирал констатациите на приходните органи за достигнат от търговеца облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като с помощта на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че общият размер на ДДС по фактурите, които са получени, респ. подписани от едноличния търговец или друго материално-отговорно лице е под законоустановения праг от 50 000 лв. и към 31.01.2009 г. е в размер на 47 965,74 лв. Относно определянето на данъчните основи, респ. дължимия данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ, решението в тези части е правилно постановено. При определянето на данъчните основи съдът правилно е съобразил, че те се изчисляват върху годишна база, а не на моментни отрицателни салда, предвид че съгласно чл. 17 ЗДДФЛ данъчната основа е годишна, поради това, че съгласно чл. 15 ЗДДФЛ поради това, че данъчната година обхваща календарната година както и данъкът върху доходите на физическите лица по чл. 48 ЗДДФЛ. Правилно е и позоваването в обжалваното съдебно решение на заключението на съдено-счетоводната експертиза (второ допълнително), като вещото лице е извършило проверка на паричните потоци, изготвени от приходните органи и е преизчислило доходите и разходите на годишна основа, тъй като се касае за годишен данък. Затова и всяко несъответствие извън годишната данъчна основа води до материална незаконосъобразност на ревизионния акт или на част от него, какъвто е процесния случай. Относно изложените в касационната жалба оплаквания за определения от съда данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. следва да се посочи, че с решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК този данък е редуциран от 6 353,02 лв. на 4 186 лв., но предвид, че от него е приспадната сумата от 3 008,18 лв. - удържан данък върху дохода на ревизираното лице, то е останала сума за довнасяне на данъка в размер на 1 177,82 лв., което е обжалвания материален интерес. В. това решението в тази част не може да се приеме за неправилно, тъй като съдът е установил, че за тази ревизирана година данъкът е в размер на 645,71 лв., т. е. тази сума ще подлежи на изпълнение от публичния изпълнител и той се възприема и от настоящата инстанция, поради което при изчисление на разноските ще бъде съобразено. Относно останалите ревизирани години - 2008 г, 2009 г. и 2010 г. облагането по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ съдът е съобразил, че не всички издадени фактури от "Б." ООД, "Т-91" ЕООД, "И." ЕООД, "К. О." ООД, "Б. А. Т. Б." ЕООД, "А." ООД, "И. Т. Д." ЕООД, "Н. А.-65" ЕООД и "Т." ЕООД са подписани от едноличния търговец или негов служител от предприятието му, поради което правилно в доходите предвид презюмирането, че относно получените стоки от ревизирания търговец, същият впоследствие ги е продал и е получил приходи от тях, правилно съдът в данъчната основа за облагане е включил само получените стоки, за които е положен подпис във фактурите от търговеца или негов представител на предприятието му с оглед констатираното от експертизата на графолога в съдебното производство. В тази връзка обосновано е редуциран подоходнияj данък от дейността му в общата основа за облагане и в тази връзка правилно съдът се е позовал на втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. За ЗОВ в касационната жалба се излага оплакване, че мотивите на съда в тази част за данъчните периоди на 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са неотносими към предмета на спора и не е съобразено с решението на решаващия орган. В него наистина е посочено, че неправилно приходните органи са приели за осигурителен доход установените несъответствия при съпоставянето между притежаваното имущество и направените разходи от една страна и получените доходи от друга страна. Прието е от решаващия орган, че получаваните доходи от ревизираното лице от трудова дейност като едноличен търговец, то осигурителните доходи на Петков като самоосигуряващо се лице и дължимите вноски за ЗОВ през периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. решаващият орган ги е определил за ДОО общо в размер на 3 449,11 лв. и лихви - 967,43 лв. за посочените години; ДЗПО-УПФ в общ размер на 1 136,46 лв. и лихви - 349,87 лв. и ЗО общо в размер на 1 934,96 лв. и лихви - 462,52 лв., като в останалата част ревизионния акт за ЗОВ за посочения период е отменен като незаконосъобразен. Първонистанционният съд не е съобразил това решение и е отменил потвърдените от решаващия орган ЗОВ, посочени по-горе в общ размер за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. С оглед изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Д. П. в качеството му на ЕТ "С. - Д. П." срещу ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в тази част за ЗОВ бъде отхвърлена като неоснователна. По касационната жалба на Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П.". Този жалбоподател обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт в потвърдената част от решаващия орган при административното обжалване на акта. В решението на решаващия орган при административното оспорване на ревизионния акт е прието, че неправилно приходните органи са установили недостиг за 2007 г., тъй като е налице превишение на доходите, които са в размер на 151 771,32 лв., а разходите са 142 852,63 лв., поради което данъчна основа по чл. 122, ал. 2 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК не се формира. Неправилно касационният жалбоподател излага оплакване, че неправилно съдът е възприел формирането на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ приходите от дейността на ревизираното лице като едноличен търговец. В решението на решаващия орган изрично е прието, че няма недостиг на разходите, а превишение на приходите, поради което е образувана данъчна основа за облагане доходите от трудови правоотношения след приспадане на задължителните осигурителни вноски върху тях и данъчно облекчение от дарение, при което данъчната основа за облагане е в размер на 15284,07 лв. и прибавените приходи от дейността на едноличния търговец от 5 007,62 лв., при което при обща данъчна основа от 20 291,69 лв., дължимият данък се изчислява на 4 186 лв., като след приспадане на авансово удържания данък от работодателя по трудовото правоотношение на Д. П. и платения патентен данък в общ размер от 3 008,18 лв., данъкът за довнасяне се определя на 1 177,82 лв. Съдът правилно е определил данъчната основа от приходите като едноличен търговец в размер на 2 790,49 лв., тъй като в нея са включени само данъчните основи на подписаните от Петков или негови служители фактури от посочените по-горе доставчици на цигари. В редакцията за 2007 г. на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ се включват всички доходи на данъчно задълженото лице, без да се разграничават тези като физическо лице и като едноличен търговец, предвид че фигурата на последния е на физическо лице с разширена правосубектност (за разлика от следващите данъчни периоди, предвид законодателната уредба на чл. 48, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ). Затова и определеният данък от съда в размер на 645,71 лв. се възприема от настоящия съдебен състав и следва в тази част първоинстанционното решение да се остави в сила. За 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. относно задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ решаващият съд не е допуснал сочените в касационната жалба на Д. П. оплаквания и правилно е отхвърлена жалбата му. С решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е установено по-голямо превишение на разходите над приходите, но този орган правилно е приел, че предвид забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК не може да се влошава положението на ревизираното лице и са потвърдени определените задължения за данъка по ревизионния акт. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при прилагането на материалния закон и на процесуалните правила, както се твърди от касатора, поради което правилно ги е потвърдил, респ. отхвърлена е жалбата в тези посочени части. В частта за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. правилно съдът е съобразил заключението на втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е определила неотчетените приходи от доставките на цигари само по подписаните фактури от Д. П. или негови служители от предприятието му на едноличен търговец и е редуцирал данъка съобразно приходите само от подписаните фактури от получателя им. Неоснователен е доводът на касатора, че макар и подписани част от фактурите, те не отразяват реално възникнало данъчно събитие. В частта за подписаните от Петков или негови служители фактури, са налице неотчетени приходи при презюмираните приходи, получени от търговеца при продажбата на цигарите впоследствие, поради което определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, потвърден от съда в размерите, както следва: за 2008 г. 413,16 лв. (от които за довнасяне 377,16 лв.) и лихви 256,54 лв.; за 2009 г. - 203,43 лв. (от които за довнасяне 176,43 лв.) и лихви - 100,06 лв. и за 2010 - 550,39 лв. (от които за довнасяне 0,28 лв.) и лихви - 0,13 лв., правилно в съответствие с доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза (втора допълнителна) жалбата е отхвърлена. Не отговаря на истината твърдението на ревизираното лице - касационен жалбоподател, че данъчните основи, съответно данъците по чл. 48 ЗДДФЛ са изчислени не на годишни основи, тъй като съдът изрично е посочил в съдебния си акт, че възприема експертизата на вещото лице (втора допълнителна), която е изчислила данъчните основи и данъкът върху годишна основа. Това изрично е прието и в решението на директора на дирекция "ОДОП" при административното обжалване на ревизионния акт, поради което оплакването в тази насока от Д. П. е неоснователно. С оглед гореизложеното касационната жалба Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П." е неоснователна, а решението в обжалваните му част не страда от пороците, посочени в тази жалба и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила като правилно. В частта за разноските: С оглед частичната основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново ще следва решението на първостепенния съд да се отмени в частта за разноските, присъдени в полза на Д. И. П. като ЕТ "С. - Д. П." за сумата над 2 691,30 лв. за разликата до пълния размер от 3 786,61 лв. за първоинстанционното производство. В частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново следва да се доплатят от Д. П. като ЕТ "С. - Д. П." още 573,80 лв. За касационната инстанция в зависимост от изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново следва да се присъдят 1 031,26 лв., а на Д. П. като ЕТ "С. - Д. П." - 12,97 лв. или 1 018,29 лв. на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново юрисконсултско възнаграждение, изчислено по компенсация. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение