Определение № 210 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2010 г.

Подадена е молба от М. А. Г. по чл. 95 ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ- процесуално представителство по настоящото дело, образувано по нейна молба за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК на решение № 634 от 02.07.2009 г. по гр.д № 327/2009 г. и решение № 280 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 359/2009 г., и двете на Върховния касационен съд, ІV г.о. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние. Молбата е неоснователна. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е предвидено когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- чл.23 ал. 2 ЗПП. Правна помощ- процесуално представителство не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ- чл.24 т.1 ЗПП. От приложената декларация е видно, че молителката притежава имущество- Ѕ ид.ч. от апартамент в[населено място] на адрес различен от посочения по делото. Наличието на имущество, от което би могла да реализира доходи, обуславя извод, че не е в невъзможност да си осигури договорна правна помощ за своя сметка. Освен това предвид, че се касае за производство по чл.303 ГПК, молбата за отмяна е вече депозирана, в нея са изложени обстоятелствата във връзка с посоченото отменителното основание, молбата за правна помощ е подадена несвоевременно- в деня на съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото, то следва извод, че интересите на правосъдието не налагат участието на адвокат за защитата й и предоставянето на правна помощ не би й донесло полза и не е оправдано. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,