Определение № 263 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 813/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД – [населено място], срещу определение №729 от 05.03.2020г. постановено по т.д.№5798/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на „Юробанк България” АД с вх.№20538/13.11.2019г. за допълване на решение №1214/17.05.2018г. по т.д.№5798/2017г. на САС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че с оглед спецификата на случая, апелативният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.250, ал.1 изр.2 ГПК, приемайки, че молбата за допълване на въззивното решение е просрочена. Подробно се излагат съображения в подкрепа на тезата, че за молителя е налице правен интерес да иска допълване на въззивното решение в едномесечния срок след влизане на решението в сила с оглед обстоятелството, че с приетото на 02.04.2019г. ТР №8/2017г. по тълк.дело №8/2017г. на ВКС, ОСГТК, са дадени указания, че е „допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”. Претендира се отмяна на обжалваното определение с присъждане на разноски. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответницата Д. П. К., в който се сочи, че обжалваното определение е правилно като съобразено с разпоредбата на чл.250, ал.1, изр.2 ГПК и практиката на ВКС по нейното приложение. Отделно се твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл.250, ал.1 ГПК, а именно - въззивният състав да не се е произнесъл по цялото искане на банката. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на „Юробанк България” АД с вх.№20538/13.11.2019г. за допълване на решение №1214/17.05.2018г. по т.д. №5798/2017г. на САС. Въззивният състав е посочил, че с въззивното решение съставът на САС е отменил частично решението на СГС,постановено по предявения от банката иск по чл.422 ГПК, като е уважил иска за част от вземането -за сумите 5 844.98 евро главница за периода октомври 2013г. – юни 2015г., 10 561.99 евро договорна лихва и 344.75 евро договорни такси и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която исковете за главница и договорна лихва са отхвърлени до пълните предявени размери съответно от 69 752.48 евро и от 10 570.61 евро. Решението в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на СГС, е било обжалвано от банката по реда на касационното производство, като с определение №466/15.10.2019г. на ВКС по т.д.№127/19г. не е допуснато до касационно обжалване. В обжалваното определение е отразено, че с молбата на „Юробанк България” АД по чл.250, ал.1 ГПК се иска допълване на въззивното решение от 17.05.2018г. с присъждане на суми в размер на 12 885.08 евро – главница по падежирали вноски за периода 15.07.2015г. - 15.02.2018г., 10 680.68 евро договорни лихви и 174.27 евро такси по договора за кредит като искането е обосновано с приетите в ТР №8/02.04.2019г. по търк.д.№8/2017г. на ВКС, ОСГТК, постановки относно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. За да приеме, че молбата по чл.250, ал.1 ГПК е недопустима като просрочена, апелативният състав е посочил, че съгласно чл.250 ал.1 изр.2 ГПК правото да се иска допълване на решението се преклудира с изтичането на едномесечен срок, който в случаите на обжалваеми решения тече от връчването на решението, а в случаите, в които те са необжалваеми – от датата на влизането им в сила, съобразно предвиденото в чл.296 т.1 ГПК. Според съда доколкото в настоящата хипотеза се иска допълване на решение на въззивната инстанция, което е обжалваемо, срокът за отправяне на искането за допълването му е започнал да тече от датата на връчването на решението на страната - 15.06.2018г. и към датата на подаването на молбата – 13.11.2019г. вече е бил изтекъл, като без значение е фактът, че молбата е подадена в месечен срок от постановяването на определението на ВКС, доколкото не се иска допълване на касационния акт, а този на САС. Обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения и следва да бъде потвърдено. Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 ГПК срокът за допълване на въззивното решение №1214/17.05.2018г. по т.д. №5798/2017г. на САС в обжалваната му от „Юробанк България” АД част е изтекъл на 15.07.2018г. – след изтичане на едномесечния срок от връчването на решението на 15.06.2018г. Процесуалните срокове по чл.250, ал.1, т.2 ГПК са преклузивни и не могат да бъдат възобновявани поради последващи уточнения или изменения в практиката на ВКС по приложението на релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни норми. В тази връзка е без значение за допустимостта на молбата по чл.250, ал.1 ГПК обстоятелството, че с ТР №8/02.04.2019г. по тълк.дело №8/2017г. на ВКС, ОСГТК, са приети постановки по иска по чл.422, ал.1 ГПК относно вноските по банкови кредити с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Приемането на тълкувателно решение след изтичане на сроковете по чл.250, ал.1, т.2 ГПК не може да бъде основание, обуславящо нова възможност за допълване на въззивното решение след приключване на касационното производство. Твърдението в частната жалба, че искането на банката за присъждане на допълнителни падежирали вноски, лихви и такси, е било направено с оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на въззивното решение, не обосновава промяна на началната дата, от която тече срока за допълване на решението, който във всички случаи при обжалваемо решение, тече от датата на връчването му. Наличието на правен интерес за молителя да иска допълване на въззивното решение не дерогира предвидените в чл.250, ал.1, изр.2 ГПК процесуални срокове, в които е допустимо да се иска допълване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение