Решение № 7610 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Д. Н. Е. от гр. Габрово против решение № 73 от 19.01.2026г., постановено по адм. дело № 386/2025г. по описа на Административен съд-Габрово, с което е отхвърлен предявения от нея иск за обявяване на нищожност на съдебно решение № 107/24.11.2023г. по адм. дело № 195/2023г. по описа на Административен съд-Габрово. В касационната жалба не се посочват точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които да съставляват касационни основания, като се иска обяваването му за нищожно, както и на решението по адм. дело № 195/2023г. по описа на Административен съд-Габрово. На основание чл. 218, ал.2 АПК съдът следва да провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответната страна кмет на Община Габрово оспорва жалбата и иска оставяне в сила на съдебното решение. Ответниците Н. П. Б. и М. М. Ц. не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че не се твърдят и не са налице основания за обявяване на нищожност на решението и предявеният иск с правно основание чл. 128а, ал.1 АПК е неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил всички правнозначими факти и обстоятелства и е обосновал верни правни изводи, към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Правилно е прието, че твръдените от ищеца фактически и правни доводи, заявени в исковата молба, не са за нищожност на съдебен акт, а са такива за неправилност на решението, каквато не може да бъде проверяване по отношение на влязло в сила касационно решение, което не подлежи на отделен касационен контрол, съгласно чл. 223, ал.1 АПК. Нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежките пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Съгласно съдебната практика, нищожен е този акт, който е постановен от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено; срещу лица, неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; устното или неподписаното решение, когато това се дължи на отказ, а не на пропуск за подписването му. Касае се за изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразена в съдебния акт воля или много тежък порок във формата. Такива пороци за проверяваното решение не са налице. Посочените от жалбоподателката пороци касаят съществото на спора и обосновават спор за материално право, който следва да бъде разрешен от гражданския съд от общия съдопроизводствен ред. Като е приел неоснователност на иска с правно основание чл. 128а, ал.1 АПК, първоинстанционният съд е постановил валидно и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,