Решение № 12915 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2012 г.

Решение № 12915 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2012 г., VI о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велина Руменова Коджейкова-Илиева, от гр. Шумен, подадена чрез адв. Светлин Стрелков, срещу решение № 27 от 6.04.2012 г., постановено по адм. дело № 22/2012 г. от Административния съд - Шумен. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № 3778-1/01.12.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен в обжалваната й част, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 6, ал. 2 от ЗСПД над размера от 250 лв. до размера от 600 лв. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Шумен, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С решение № 27 от 6.04.2012 г. по адм. дело № 22/2012 г. Административния съд - Шумен, е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № 3778-1/1.12.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен в обжалваната й част, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 6, ал. 2 от ЗСПД над размера от 250 лв. до размера от 600 лв. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличието на изискуемите реквизити. Същата била постановена в съответствие с относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 6 от ЗСПД, регламентиращ правото на еднократна помощ при раждане на живо дете, било очевидно, че под "деца, които са живи в момента на раждането" се имали предвид децата, които са живи към момента на раждането на детето, за което се дължи помощта, а не броят на родените от майката живи деца. Посоченото правило било закрепено и в чл. 13 от ППЗСПД. С оглед на това съдът е приел, че не е налице твърдяната от жалбоподателката колизия между двете правни разпоредби. Направеният извод се подкрепял и от историческото тълкуване на правната уредба, регламентираща този вид обществени отношения. В тази връзка съдът е цитирал отменения Указ за насърчаване на раждаемостта и Правилника за прилагането му. Решението е правилно. Неоснователно се явява основното възражение в жалбата за противоречие между разпоредбите на чл. 6, ал. 4 от ЗСПД и чл. 13 от ППЗСПД. Съгласно ал. 4 на чл. 6 от ЗСПД, при определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането. Според чл. 13 от Правилника при определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането на детето, за което се иска помощта, независимо дали се отглеждат в семейството на майката, с изключение на случаите, в които детето е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца и за него не е получена еднократна помощ при раждане. Тази норма доразвива законовата разпоредба, като я уточнява, а не влиза в противоречие с нея. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Това означава, че законът задава само рамката, а правилникът е този, който урежда как на практика се прилага конкретната законова разпоредба. Като е стигнал до този извод и по пътя на систематическото и историческото тълкуване, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице колизия между двете разпоредби и че издадената заповед в оспорваната й част е правилна и законосъобразна. Помощта по смисъла на чл. 6 от ЗСПД се отпуска на майката, но има за цел да я подпомогне при отглеждане на детето, да задоволи негови потребности. По-големият размер на помощта при раждането на второ дете е съобразена с това, че вече следва да се посрещнат нуждите на двете деца. Тази помощ няма обезщетителен характер. По изложените съображения като е приел, че обжалваният административен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗСПД и правилника за прилагането му, решаващият съд правилно е отхвърлил жалбата като неоснователна. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,